Омбудсманът Диана Ковачева поиска да бъде направена ревизия на „ревизирания“ закон на ВиК. Тя е изпратила становище по въпроса до служебния министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков във връзка с новия проект за обществено обсъждане на Закона за водоснабдяването и канализацията, в което изцяло препотвърждава позицията си от декември 2022 г., тъй като „видно от таблицата за отразяване на постъпилите предложения“ не е била приета.
В новото си становище проф. Ковачева за пореден път обръща внимание на основните проблеми, които се очертават и в „ревизирания“ проект с настояване за неговото преразглеждане. Причината отново е, че не са защитени и гарантирани в достатъчна степен правата и интересите на битовите клиенти на ВиК услуги.
„На всички обществени обсъждания в КЕВР на цените на ВиК услуги омбудсманът е настоявал за ежегодно обвързване на цената на водата за питейно-битови нужди с изпълнение на показателите за качество. Проектът предвижда създаване на нова Комисия, която да регулира единствено цените, правилата за тяхното образуване, които отразяват само структурата на разходите. Контролът върху изпълнение на показателите за качество – сведени от 15 до 3, е предвиден да се осъществява от Асоциациите по ВиК. Това буди недоумение, тъй като не е предвидено обвързване на изпълнението на показателите за качество с цените на ВиК услугите“, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева пита по какъв начин Комисията ще защитава интересите на потребителите – принцип, от който следва да се ръководи при осъществяване на дейността си.
Обръща внимание на икономическата обоснованост на цените на ВиК услугите – другият принцип, от която следва да се ръководи новата Комисия, и подчертава, че тя не кореспондира с единната цена в обособената територия, която вносителят аргументира с цел солидарност и намаляване на неравнопоставеността при предоставянето им.
„За каква солидарност и неравнопоставеност говорим при условия на различни начини за доставяне на вода, за които се извършват различни разходи. Това противоречи и на принципа за икономическа обоснованост на цената“, категорична е Диана Ковачева.
Тя отново подчертава, че съгласно Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023 г., заложената цел „качество срещу пари“ ще се счита за осъществена, когато българските ВиК дружества постигнат показатели за ефективност и качество на услугите, съизмерими с добрите европейски практики, и това доведе до обществено удовлетворение от услугите и цените.
Омбудсманът констатира, че в заложения проект отпадат важни показатели – за качество на питейната вода, ниво на покритие на ВиК услугите, непрекъснатост на водоснабдяването, аварии на водоснабдителната и на канализационната системи, но в същото време се въвежда нова финансова тежест за битовите потребители. Като цена за достъп, която ще се плаща независимо от ползването или не на услугата, срещу което омбудсманът категорично се противопоставя.
„Предвиденият в законопроекта начин за определяне на социалната поносимост на цените на ВиК услугите – на база на изразходвано количество вода, налага извода, че цената за достъп няма да се включва в определянето й, което е силно обезпокоително“, пише още Ковачева.
Тя допълва, че няма промяна и по отношение на използваните данни на НСИ за средномесечния доход на домакинствата по административни области и припомня, че НСИ неведнъж е пояснявала, че данните са ненадеждни.
Проф. Диана Ковачева посочва и друг проблем, при който вносителят на проекта дори не намира за правилно да предвиди процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, включително при забрана от РЗИ за ползване на водата за питейно-битови нужди или когато водата очевидно е негодна за консумация, което е меко казано необяснимо.
„В тази връзка, остава под въпрос изпълнението на задължението, съгласно Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (чл. 17, т. 2) – всички лица, снабдени с вода, предназначена за консумация, да получават редовно, най-малко веднъж годишно и в най-подходящата и лесно достъпна форма“, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева подчертава, че в проекта отново не се отчита необходимостта от „водни помощи“, за подпомагане на „уязвимите потребители“. Допълва, че това е задача, която 44-ото Народно събрание възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството с решение на 13 декември 2019 г. – ДВ, бр.100 от 2019 г.
„В Проекта не е предвидена процедура, по която ще се провеждат обществените обсъждания по приемане и изменение на Общите условия за предоставяне на ВиК услугите. В същото време не се предвижда приемане на Правилник за прилагане на закона“, посочва още омбудсманът.
Обръща внимание, че не е предвидено и държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребителите на ВиК и последващите изменения в тях, което автоматично отменя прилагането на чл. 148, ал. 2 от ЗЗП – Общите условия да се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи.
Омбудсманът подчертава още, че в ревизирания проект е останала възможността ВиК операторът да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение, независимо от неговия размер.
„Вносителят не е приел предложението на омбудсмана да се предвиди процедура преди да се пристъпи към тази възможност, за доброволно изпълнение, като например: изпращане на покана, в която изрично да бъде посочен срок за плащане на задължението, след изтичането на който, при неизпълнение ще бъдат предприети действия за принудително събиране на задължението“, посочва Диана Ковачева.
Тя допълва, че няма предвидена възможност и за сключване на споразумение за разсрочване на задължението.
По отношение на дистанционно отчитане на водомерите, омбудсманът отбелязва, че към момента ВиК операторите и фирмите за дялово разпределение използват уреди за дистанционен отчет с различен софтуер за отчитане на данните. Посочва, че в ревизирания проект отново не е предложен текст за обмен на данните между тях, без това да е за сметка на потребителите.
Обръща внимание, че на практика управлението на ВиК сектора преминава към държавата.
„В момента 27 ВиК оператори са с преобладаващо държавно участие, от тях 14 са 100% собственост на държавата. При задължителната консолидация ще останат само тези дружества и „Софийска вода“ АД, обслужваща административна област град София. Предвидено е общините, които не са членове на Асоциация да се присъединят в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Отново подчертавам, че това е в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, съгласно която Общинският съвет приема решение за управление на общинското имущество. След преминаване на неприсъединените общини към Асоциация, жителите им съответно ще плащат по-висока цена на ВиК услугата – единната цена, например: за жителите на Берковица цената ще се увеличи със 160%, на Троян – 55%, на Сапарева Баня – 54%, на Брацигово – 21%“, пише още омбудсманът и изтъква, че не приема тезата на вносителя за т.нар. солидарност и равнопоставеност, защото това „няма икономическа и правна логика“.
Диана Ковачева допълва още, че от проекта не става ясно и каква ще е процедурата за изменение на цените на ВиК услугите след консолидацията до приемане на Наредбата по чл. 89, предвид регламентираните различни срокове за присъединяване (6 месеца от влизане в сила на закона) и за приемане на подзаконовия нормативен акт (12 месеца от влизане в сила на закона) и пита откога жителите на присъединените общини ще плащат новата единна цена.
„Наредбите за регулиране на цените, за показателите за качество, за инвестиционната програма и други ще се изготвят от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Дейността на новата независима Комисия от изпълнителната власт ще се осъществява съгласно наредбата за цените на ВиК услугите, предложена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и приета от Министерски съвет. В момента, съгласно ЗРВКУ, методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на КЕВР“, пише общественият защитник.
Допълва още, че не са включени в дейността на новата Комисия досегашните функции на КЕВР по одобряване на бизнес плановете, а вместо това тя ще регулира само цени на ВиК услуги.
„Не мога да се съглася с аргумента на вносителя, че квотата на държавата от 35% в Общото събрание на Асоциациите по ВиК е определена предвид отговорностите й за осъществяване на държавната политика в отрасъла. На практика, с тази блокираща квота взимането на решение зависи винаги от държавата, което явно е ролята на Асоциацията“, посочва омбудсманът.
Обръща внимание и на друг проблем, свързан с изпълнението на показателите за качество, предвидено да се контролира от Асоциациите и пита дали те имат необходимите за това ресурси – административни, финансови, експертни и прочие. Посочва, че едно такова решение на Асоциацията следва да е предшествано от решение на съответните общински съвети. Допълва, че не е ясно те от своя страна как ще вземат това решение и че така им се вменяват неприсъщи функции.
„Пропуск в Проекта смятам липсата на ясно разписана процедура при несъгласуване на инвестиционна програма от Асоциация по ВиК. Към момента това се очертава като един от основните проблеми при одобряване на бизнес плановете на ВиК операторите – Асоциации не взимат решение за съгласуване на бизнес план или са гласували против, но тъй като същият не е върнат в срок за преработка с мотивирани указания се счита, че бизнес планът е приет без възражения, което обаче не отговаря на действителността“, пише омбудсманът.
Обръща внимание и на факта, че Комисията за регулиране на цените на ВиК услугите е със силно ограничени правомощия и не става ясно от мотивите кое налага това ограничаване.
„Необяснимо е при това положение, защо при трима комисари в момента, новата Комисия ще се състои от 5-ма членове. Създаването й ще наложи допълнителен финансов ресурс. В същото време в мотивите към проекта е отбелязано, че предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет“, категорична е проф. Ковачева.
Не на последно място омбудсманът изразява категорично несъгласие да бъде включена в състава на Обществения съвет по водоснабдяване и канализация, който е предвиден като консултативно звено за подпомагане решаването на проблеми от компетентността на министъра, още повече, че становищата, които изпраща не са отразени в „ревизирания“ проект.
„Следва да имате предвид, че омбудсманът насърчава и защитава правата на човека с предвидените в Закона за омбудсмана средства. Правомощията на омбудсмана са изрично регламентирани. Освен това, съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за администрацията, Съветите могат да включват експерти, както и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответното министерство“, заключава проф. Диана Ковачева.
