„Защо се отказваме от истинска възможност за по-ниски цени на храните у нас чрез по-евтин внос от Украйна? Днес ще е Украйна, утре ще е Северна Македония, вдругиден ще е Албания.“
Този въпрос отправи по време на парламентарния контрол към икономическия министър Никола Стоянов народният представител от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/ Мартин Димитров. По думите му става въпрос за цели 20 стоки, а не за една, две или три. И попита още:
„Утре по тая логика, ако има евтина стомана от страна извън Европейския съюз /ЕС/, и на нея ли ще забраним вноса? Тези ограничения пряко се плащат от всички български потребители, които понасят по-високи цени. Като ограничите вноса на евтини суровини, това означава по-скъпи стоки за българските граждани.“
„Ограничаването на вноса на някои стоки от Украйна е мярка в подкрепа на българските производители“, отговори министър Стоянов и припомни, че ЕС направи коридор за внос на някои стоки от Украйна, освободи ги от мито, с идеята да достигат до Африка. Но в резултат от това през 2022 г. у нас е имало значителен ръст на вноса на селскостопански продукти от Украйна у нас – 35% от вноса на пшеница е от Украйна, 70% от вноса на слънчоглед и 80% от вноса на олио.
„Украинските земеделски суровини са по-евтини от местните, но не са съобразени с някои стандарти за качество на ЕС. Това изкривява пазара и поставя родните производители в неравностойно положение. България защитава своите производители на практика с антидъмпингови мерки, иначе рискуваме фалити на част от нашите производители и след време ще ни се налага да внасяме суровини, на които сме били износители – както се случва през годините с плодовете и зеленчуците“, каза още министърът.
По думите му, България била изненадана от едностранните забрани на някои страни (Полша, Унгария и Словакия забраниха вноса на украинско зърно – б.р.) и била принудена да направи същото (но Румъния не го направи и получи подкрепа от ЕК – б.р.).
„При първи сигнали за покачване отново на цените ние сме готови да реагираме и забраната за конкретни продукти да падне. Очакваме в идните дни да има и общоевропейско решение, с което, разбира се, ще се съобразим“, каза Стоянов.
Министър изтъкна като заслуга на служебното си правителството, че инфлацията при потребителските цени от 18,7% през септември е паднала на 14% през март, а при производствените за периода февруари 2022 – февруари 2023 – от 58% на близо 9%.
„Тези резултати се дължат на серия от мерки на правителството, но най-категоричните са те в енергетиката, с диверсификацията на енергийните ресурси“, каза Стоянов и подчерта, че в предишния си мандат служебното правителство е преговаряло с “Лукойл” за овладяване на цените на бензина и дизела. Така те днес били с 25-30% по-ниски спрямо старта на служебното правителство, а в бюджета постъпили 179 млн. лв. от данъците на “Лукойл”, с които сега се финансират редица компенсаторни мерки за гражданите.
Мартин Димитров опонира, че това е ефект от международните тенденции, а не от действията на кабинета: „Единственото конкретно нещо свърши предишният парламент със закона на “Демократична България” да се обявяват свободните капацитети в данъчните складове, което доведе до повече конкуренция, другото са общи пожелания и приказки, няма български принос”, каза депутатът. И отново призова министъра на икономиката и индустрията да защитава икономиката, а не да се поддава на натиска на земеделския министър. “Утре по тая логика, ако има евтина стомана от страна извън ЕС, и нейния внос ли ще забраним?“
