От коалиция „За да остане природа в България“ сигнализират за лошата практика разработването на специфични природозащитни цели на защитените зони от „Натура 2000“ да се възлага на лица, заинтересовани от инвестиционни проекти в зоните. Поводът са разработените специфични цели за ВиК-Бургас, които работят по „Интегриран воден проект за област Бургас“, засягащ зони по Черноморското крайбрежие. По този повод от обединението разпространяват становище, свързано с предложените „природозащитни цели“, които според тях са непълни, в някои случаи изцяло сгрешени и които вместо да бъдат основа за опазването на природата у нас, обслужват частни интереси.
Защитените зони от мрежата „Натура 2000“ са важни места за опазване на природни местообитания и на конкретни видове. За да се случва на практика това опазване, Европейската директива за местообитанията поставя 3 задължителни изисквания при обявяване на зоните. Първото изискване е да е ясно състоянието на видовете и местообитанията, второто е да се посочат заплахите за поддържането на тяхното благоприятно природозащитно състояние, третото е да се посочи ролята на зоната за пълнотата и свързаността на цялата мрежа „Натура 2000“. Само ако са изпълнени тези условия може да се изготви стратегия за реално опазване, която да регулира позволените и забранените дейности на територията на зоните.
В разработените от ВиК-Бургас специфични цели заплахите и ролята на зоните за пълнотата и свързаността на цялата мрежа практически не са отчетени, смятат от коалицията.
Каква е предисторията?
През юни 2020 г. ВиК-Бургас сключва договор на стойност повече от 450 млн. лева по Оперативна програма „Околна среда“ за изграждане на „Интегриран воден проект за област Бургас“. Заради мащаба на проекта, той е одобрен директно от Европейската комисия. Поради факта, че много от дейностите ще се осъществяват на територията на защитени зони от мрежата „Натура 2000“, а за доста от тях процесът за разработване и одобрение на целите не е приключил, Комисията изисква за инфраструктурата в „Натура 2000“ да се посочи като източник на финансиране собствен принос на бенефициента /ВиК-Бургас/ до финализиране разработката и одобрението на консервационните цели.
Следователно, приемането на целите е от изключителна важност за ВиК-Бургас. Още повече, ако процесът се управлява от самите тях. Все пак, тези цели би следвало да положат основата на това как може да се опазват видовете и местообитанията, за които защитените зони са обявени, кои дейности биха били заплаха за това опазване и кои не.
Липсват ли целите в разработените по поръчка на ВиК-Бургас цели?
Специфичните цели, публикувани на сайта на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ на 23 март тази година не отчитат нито специфичното състояние на местообитанията и видовете към 2022 г., нито специфичните заплахи и влияния, действащи върху тях в конкретните защитени зони. Според коалицията фрапантен пример за това са целите на местообитание 1150 Крайбрежни лагуни в BG0000270 Атанасовско езеро. През последните години там са извършени редица консервационни дейности за възстановяване и поддържане на водния режим в 3 проекта по програма LIFE. Наличните годишни доклади за състоянието на местообитанието отчитат всички влияния и заплахи и определят лимитиращите фактори за състоянието му. Част от тези заплахи са изоставяне на солодобива, наводнения от околните територии, фрагментация, урбанизация, замърсяване. Ето защо основните приоритети следва да бъдат насочени в изработване на адекватни мерки за намаляване на риска от изоставяне на солодобива и управление на водния режим.
От коалиция „За да остане природа в България“ не откриват нищо такова в целите, разработени по поръчка на ВиК-Бургас. По думите им всъщност лицата, стоящи зад разработването на целите дори не са поискали годишните доклади, за да се запознаят с най-новата научна информация за местообитанието, за което изготвят цели за опазване.
Друг пример е природно местообитание 6220* в защитена зона BG0000151 Айтоска планина. Това местообитание в зоната в момента е предмет на изграждане на фотоволтаична инсталация, която директно ще унищожи 69,97 ха от него. В цитираните заплахи и влияния за това местообитание подобни инвестиционни проекти не се разглеждат, а това би могло да бъде мотив за одобряване на други такива в бъдеще, посочват от сдружението, добавяйки, че още по-интересни примери им дава защитена зона BG10001 Ропотамо. Там били посочени за опазване комплекси, които изобщо не се срещат в защитената зона и нямат никакво отношение към спецификите на зоната. В същия дух – в списъците с типични видове са посочени такива, които не само не се срещат в защитена зона Ропотамо, а дори и в тази част на България.
„Това са само няколко конкретни примера, но те са показателни за процеса по изготвяне на специфичните цели. Ние, от „За да остане природа в българия“ смятаме за неприемливо възлагането на изготвяне на целите от инвеститор на мащабен инфраструктурен проект, без този процес да бъде управляван от МОСВ. По този начин съществува реална опасност в целите да бъдат заложени възможности за реализиране на един или друг етап от инвестиционния проект, без да бъде извършвана оценка за неговото съответствие с целите, поради липса на определени заплахи и влияния в конкретни местообитания или видове. Освен всичко, това може да отвори широко вратата за следващи инвестиционни проекти“, заключват от коалицията.