„Филип Синапов сбъдна мечтата си! Фолклорната къща-музей „Гърнатскине конаци“ отвори врати!“
Изтрих началото на този текст десетки пъти, защото съм много развълнувана и исках да го кажа по най-красивия начин. Не намерих думите, затова го казах направо, но всъщност сега осъзнавам, че нямаше да измисля по-добър начин. Точно това са думите, които отразяват звука на една сбъдната мечта.
Филип е човек, за който моите приятели и познати със сигурност знаят. Бях толкова впечатлена от всичко, което прави, че когато става въпрос за превръщане на невъзможното във възможно, той ми е един от примерите. И когато разбрах, че къщата е отворила врати изпитах истинска радост.
С Филип се чухме. Звучеше както при всеки разговор – ведър, усмихнат, спокоен и пълен с планове, по които работи. Първият ми въпрос бе свързан с това как се чувства от отварянето на къщата, а той сподели:
„Сърцето ми е наполовина пълно, а наполовина не е. Къщата вече отвори врати, което ме прави много щастлив, но има още работа, за да мога да дам поле за осъществяване на всички дейности, които искам да се случват в нея – хармана, нивите, основният двор, за да виждат децата как са се случвали нещата в миналото. Вече обаче се нанесох и окончателно си живея тук, а всеки, който желае, е добре дошъл да се потопи в нея.“
На откриването също всичко е било от българско по-българско. Голяма част от рода на стопанина на къщата се събрали. Близки, приятели и колеги на Филип отишли да го уважат в празничния ден. Засвирили гайди, извили се хора и сладки раздумки, а леля Виолета била първата гостенка, която по стара родопска традиция намазала ъглите с шербет за дълъг и сладък живот и омесила питки, които били раздадени за здраве и берекет.
Не исках да говорим за пари в този разговор. Филип също не искаше, но няма как да не споменем, че за осъществяването на мечтата си младият мъж е вложил досега стотици хиляди, а го чака още работа.
Събира много поздравления, има с какво да се гордее, голяма част от хората в неговия край също са горди, че се е създало такова приказно пространство, но помощ от държавата няма, макар да е искал да получи такава.
Заемите, които е изтеглил за изграждането на къщата изплаща със собствените си приходи, които печели с честен труд и много работа. И все пак не казва нищо лошо, единствено ни напомня, че:
„Държавата няма общо с родината. Две различни неща са. Аз обичам родината и призовавам всички ни да правим това разграничение. Аз обичам родината, обичам да предавам знанията на учениците си и да ги уча да познават и обичат българската култура.“
Филип Синапов е фолклорен изпълнител на песни от Родопската фолклорната област, защитил е научна степен в областта на фолклористиката, също така е занаятчия, музикален педагог и водещ на предаване в радиото. Вече е и горд стопанин на къща-музей „Гърнатскине конаци“, в която ще посреща малки и големи, сънародници и чужденци.
Там посетители ще преживяват докосването до различните занаяти, с които се е изхранвал народът ни в миналото, а младият мъж владее цели три – абаджийство, терзийство и тъкачество.
Около дома ще има нива, харман, ръжище, харман, плевня, пруст и бахчица, за да се докоснем до живота на дедите ни, да се свържем с корените си и да се държим здраво за тях, за да има какво да ни дава сила.
Децата няма да учат от учебниците. Те ще бъдат посрещнати и запознати с процесите, основополагащи българския бит и култура. И ще се потопят в магията, скрита в одаите, която днес усещаме, макар да не разпознаваме съвсем символиката, която е била така близка до старите българи.
Всъщност мислех да пиша още много, но казах най-важното – къщата отвори врати! За пътя, трудностите, силата и любовта към българското можете да прочетете и чуете в думите и редовете от първата ни среща с Филип.
Ако искате да се запознаете с него и творението му – отидете, ще си заслужава всяка секунда. Ако искате да му помогнете, защото припознавате себе си в това, което прави – свържете се с него. Държавата не му помага, но ние може би можем.
- на телефонния му номер: 0883 401 260;
- в социалната мрежа;
- на електронната му поща: filip_sinapov@abv.bg
Ако искате да помогнете, но не знаете как – споделете, разкажете за него и за къщата на българщината. Всеки заслужава да знае какво приказно пространство е изградено и какви чудни хора живеят на територията на страната ни.
Аз ли? Аз ще продължавам да разказвам за Филип и за хората като Филип. Светът блести, дуалността трябва да натрапва добрата си страна, медиите трябва да носят отговорност и да ни я показват, а ние трябва да го изискваме. Всеки от нас има право да познава и да черпи пример и вдъхновение от прекрасните хора в родината ни.
