В модерна консервационна лаборатория на територията на бившия лагер Аушвиц мъж със сини гумени ръкавици използва скалпел, за да изстърже ръждата от капсите на малки кафяви обувки, носени от деца, преди да бъдат убити в газови камери, пише „Асошиейтед прес“.
Негови колеги от другия край на дълга работна маса търкат праха и мръсотията с помощта на меки кърпи и внимателни кръгови движения върху кожата на чупливите предмети. След това обувките се сканират и фотографират в съседна стая, след което се каталогизират в база данни.
Работата е част от двугодишно усилие, започнало миналия месец, за запазване на 8000 детски обувки в бившия концентрационен лагер и лагер на смъртта, където германските сили са убили 1,1 милиона души по време на Втората световна война. Повечето от жертвите са евреи, убити в опита на диктатора Адолф Хитлер да унищожи евреите в Европа.
Мястото се намира по време на войната в част от Полша, окупирана от германските сили и анексирана към Германския райх. Днес това е мемориал и музей, управляван от полската държава, на която е паднала тържествената отговорност да запази доказателствата от мястото, където сред жертвите са били и поляци. Германците унищожиха доказателствата за техните зверства в Треблинка и други лагери, но не успяха да направят това изцяло в огромното място на Аушвиц, докато бягаха от приближаващите съветски сили в хаос към края на войната.
Осем десетилетия по-късно някои доказателства избледняват под натиска на времето и масовия туризъм. Косата, остригана от жертвите, за да се направи плат, се счита за свещена човешка останка, която не може да бъде снимана и не е обект на усилия за консервация. Превръща се на прах. Но повече от 100 000 обувки на жертви остават, около 80 000 от тях на огромни купчини, изложени в стая, където посетителите минават ежедневно. Много са изкривени, оригиналните им цветове избледняват, връзките на обувките са се разпаднали, но те продължават да съществуват като свидетелства за брутално прекъснати животи. Малките обувки и чехли са особено сърцераздирателни. Мирослав Мачиашчик, специалист по консервация от консервационните лаборатории на музея, споделя:
„Детските обувки са най-вълнуващият обект за мен, защото няма по-голяма трагедия от трагедията на децата.“
Той допълва:
„Обувката е предмет, тясно свързан с човек, с дете. Това е следа, понякога е единствената следа, останала от детето.”
Мачиашчик е категоричен, че той и другите консерватори никога не изпускат от поглед човешката трагедия зад обувките, дори когато се фокусират върху техническите аспекти на своята консервационна работа. Понякога те са победени от емоции и имат нужда от почивка. Доброволци, работещи с обувки за възрастни в миналото, поискаха нови задачи.
Елжбета Кайзер, ръководител на Колекциите, потвърди, че работата по консервацията винаги разкрива някои индивидуални подробности за убитите в лагера – по-специално куфарите могат да предложат улики, защото носят имена и адреси. Тя очаква, че работата по детските обувки ще разкрие и някои нови лични подробности. Те също отварят прозорец към една отминала епоха, когато обувките са били ценна стока, предавана от дете на дете. Някои имат следи от кърпени подметки и други поправки.
Музеят е в състояние да съхранява около 100 обувки на седмица и е обработил 400 от началото на проекта миналия месец. Целта не е те да бъдат възстановени в първоначалното им състояние, а да се доближат възможно най-много до начина, по който са били намерени в края на войната. Повечето от обувките са единични предмети. Един чифт все още вързан с връзки е рядкост.
Миналата година работници, съхраняващи обувки за възрастни, откриха италианска банкнота от 100 лири в дамска обувка на висок ток, на която също е отпечатано името Ranzini, който е производител на обувки в Триест. Собственичката вероятно е била италианка, но нищо друго не се знае за нея.
Реставраторите също така откриха името на Вера Вохризкова върху обувка на дете. По стечение на обстоятелствата музеен работник забеляза това фамилно име върху куфар и музеят успя да събере подробности за семейството. Вера е родена на 11 януари 1939 г. в еврейско чешко семейство и е изпратена в Аушвиц с транспорт от гетото Терезиенщат през 1943 г. с майка си и брат си. Баща ѝ Макс Вохризек е изпратен с отделен транспорт. Всички загиват.
Кайзер описва обувките като мощно свидетелство и защото огромните купища обувки, които са останали, дават известна представа за огромния мащаб на престъпленията, въпреки че това, което е останало, е само част от това, което е било.
Преди мъжете от лагера да изпратят хората в газовите камери, те им нареждат да се съблекат и им казват, че отиват под душовете, за да бъдат дезинфекцирани. Кайзер коментира:
„Можем да си представим колко хора са дошли тук, надявайки се, че ще могат да обуят тези обувки след вземане на душ. Мислят, че ще си върнат обувките и ще продължат да ги използват. Но те никога не се връщат при собствениците си.“
В повечето случаи обувките и другите притежания са събрани и материалите са използвани, за да помогнат на Третия райх във военните му усилия. 110 000 обувки в колекцията на музея – макар и огромни – най-вероятно идват само от последните транспорти до лагера, смята Кайзер.
Стойността на проекта от 450 000 евро (492 000 долара) се финансира от фондация Аушвиц-Биркенау, на която Германия е ключов донор, както и от Международния марш на живите, образователна програма за Холокоста.
И Кайзер, и Мациашчик изтъкнаха, че е невъзможно обувките да бъдат запазени завинаги, но целта е те да бъдат запазени за още години напред. Мациашчик е категоричен:
„Нашето опазване днес забавя тези процеси (на гниене), но за колко дълъг период е трудно да се каже дали това ще се случи.“
