„Преди малко повече от 30 години приключи Студената война, с което светът влезе в нов еднополюсен етап от развитието си. България на практика беше на страната на загубилите войната, с което започна новият колониален режим. Режим, който ни беше представен за ново време на демокрация и свобода, но реално представлява колониален статут от модерен вид. Режим, който е прикрит зад непрестанни манипулации на обществото чрез установен ред на политически и медиен олигопол. Режим, който създава и употребява година след година чужди агенти за влияние и контрол в българската политика. Корупцията, лъжата и лицемерието бяха превърнати в норма на българския колониален политически елит. Утайката на обществото беше инсталирана на върха на държавата, а всеки износил се политически проект, политически образ беше грижливо заменян с нов такъв и така вече 34 години. Една добре смазана система, която ни заблуждаваше, че проблемът е в нас, докато унищожаваше държавата системно и методично. Система, която смаза държавата ни, изгони децата ни, уби родителите ни, почти унищожи народът ни, докато лицемерно ни убеждаваше, че това е най-доброто, на което България е способна.“
Така започва декларацията, прочетена от парламентарната трибуна от народния представител от ПГ на „Възраждане“ Деян Николов, в която се посочва още:
„Днес, от позицията на времето, е елементарно за всеки нормален човек да осъзнае, че България беше подложена на геноцид и унищожение от страна на Съединените Американски Щати, които заграбиха една победена територия след края на войната. Установиха пълен контрол върху политиката на страната, превзеха медийната среда, създадоха неправителствения сектор, управляват образователната система и покровителстват олигархията. При всеки опит за надигане на глава от народа ни, се заменят американските агенти в политиката, което печели нови няколко нови години спокойствие за колониалния режим. При всяко разочарование за обществото ни се увеличават апатията и безверието, което направи осъзнаването на ситуацията почти невъзможно за нормалния човек.
Похватите на колониалния американски режим не се сменяха през годините, вероятно защото работеха добре, поне до днес. България беше оставена на престъпните групировки през 90-те години, докато ЦРУ установяваше контрол и раздаваше позиции на предателите от държавна сигурност. Предатели и мутри, някои от които все още са тук с нас и днес в тази зала. В края на миналия век беше създадена и мрежата на Сорос и неговата фондация „Отворено общество“, която започна да създава лабораторните условия за отглеждането на обществен, социален и политически елит, който да поеме доунищожаването на българската държава на по-късен етап. По-късен етап, в който се намираме днес и лабораторни политици, които също са тук с нас в тази зала в този час. Някои от тях малко по-стари, други съвсем пресни, но всички си приличат по едно – модерни еничари кълнящи се във вярност на евроатлантическите ценности, забравили род и родина, празни и плоски души, живеещи в страх, че някой ден някой ще натисне “Enter” и за тях. Готови да закусват ежедневно в американското посолство за някоя година отсрочка на позорния им край. Мечтаещи да се приплъзнат като посланици в някое българско посолство зад граница, за да избегнат куршум от системата. Системата, която ги създава, контролира, употребява и захвърля, когато са вече непотребни. Звучи ли ви познато господа лидери на партии?!
За да не бъдем голословни е редно да дадем и някои от ярките примери, които са днес тук с нас и олицетворяват образа на типичния американски агент в българската политика. Хора, отгледани в обществените лаборатории на фондации като „Отворено общество“, „Америка за България“, „Ханс Зайдел“ или „Конрад Аденауер“.
Хора като Христо Иванов, чийто професионален път преминава през директор в една неправителствена организация наречена „Институт за правни инициативи“, която получава над 3 млн. лв. от фондация „Америка за България“, а същия напуска, за да бъде инсталиран в правителство на Бойко Борисов. В последствие удобно изкаран в опозиция, създавайки нов политически проект познат с името „Доносническа България“ по познатия американски модел с идеята да се бори с корупцията на ГЕРБ, която битка не е нищо повече от борба за влияние между Прокопиев и Пеевски. Двама инсталирани местни, тъмни, балкански субекти, отново покровителствани от американското посолство. Иво Прокопиев също и щедро финансиран от „Америка за България“ с над 8 милиона лева грантове предоставени на неговата „Икономедия“. Една битка, която в последния месец се превърна в любов, а днес ще приключи и със сватба и горчиво за политическите младоженци.
Или хора като Бойко Борисов, по чудо оцелял в мутренските години в края на миналия век и добре преориентирал се към политиката. Човек, прегазвал и превземал всеки и всичко в продължение на повече от десетилетие. Човек, който и тук днес се налага да бъде пазен от НСО, защото има дебела папка със заплахи за живота му. Човек, който през 2010 г. публично беше наречен, цитирам „Нашият човек на Балканите“ от тогавашния шев на ЦРУ Леон Панета и не крие, че политическия му проект беше създаден с парите на фондациите „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“.
Младоженците в днешния театър не са много по-различни.
Мария Габриел, която познаваме от изтеклия дневник на Джордж Сорос в “DCleaks” с контролирани депутати от Европейския парламент. В този дневник е записано цитирам „Мария Габриел е истински прогресивна по убеждение и може да бъде убедена да върви срещу линията на своята група, особено по социалните въпроси и по въпросите за джендър равенството“ – край на цитата. Идеален кандидат за премиер за предстоящото насилствено налагане на „Истанбулската конвенция“, след като Европейската комисия реши, че тяхното мнение е по-важно от законодателството и конституцията на държавите членки на Европейския съюз.
От другата страна пък е Николай Денков, който заедно с Кирил Петков създадоха НПО-то „Център за приложни изследвания и иновации“ и получиха 300 000 лв. от фондация „Америка за България“. Кирил Петков, един от учредителите на „Доносническа България“, но загубил местната битка в партията, беше възкресен като младата надежда на американския колониален режим в последните 2 години. Образ разчитащ, че нелепата усмивка ще компенсира разваления български език и лъжите. Образ, показващ безсилието на системата да произведе нова качествена политическа маска достатъчно бързо. Образ, който с нелепото си поведение показа на стотици хиляди българи това, което беше крито от тях в продължение на 30 години – фасадна демокрация и марионетен колониален режим.
Това са само няколко примера, които показват как работи колониалния режим и как създава чужди агенти, но в българската политика е пълно с много повече предатели. Предатели, които трябва да бъдат изправени пред справедлив съд и осъдени за национално предателство и държавна измяна на родината. Българският народ има нужда от вяра, а тя може да бъде възстановена, само когато видим еничарите да понесат отговорност. Това е истината и ще си позволя тук да цитирам Имануел Кант, който казва „Ако истината ще ги убие, оставете ги да умрат.“
Драги сънародници, обръщам се към вас, защото бяхте излъгани за пореден път по същия познат модел. Днес, повече от всякога, прозира задкулисният колониален режим, а самите американски агенти са пред очите ни. Не е нужно повече да търпим лъжата, лицемерието и предателството. Днес, наблюдаваме разпада на колониалната американска система в България, но днес имаме и възможността да изберем свободата. Днес, ние от „Възраждане“ сме тук, за да осветим американските агенти в България. Тук сме, за да унищожим и сложим край на колониалния американски режим. Тук сме, за да защитим и възродим България. Тук сме, за да запазим мира в България. Тук сме, за да превърнем България в силна, независима, обединена и благоденстваща държава.
Време е да върнем вярата на целия български народ! Време ни е за Възраждане! Да живее България!“
