Магазини прилагат още един прийом, за да печелят от задължителното таксуване на пластмасовите кутии за храна от топлата витрина – това забелязаха от платформата „Ние, потребителите“. Основателят на онлайн проекта за потребителски права Габриела Руменова уточни, че предварително напълнените с маслини, салати и други хранителни продукти опаковки се поставят в разположените в търговските зали хладилни шкафове, като се обявява единствено цената на съдържанието, но не и на кутията. Информация за заплащането на кутията липсва и върху и около хладилните щандове. По думите й тази практика е заблуждаваща и нелоялна спрямо клиентите.
„Законът за защита на потребителите задължава търговците да поставят в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка трябва да се поставят върху опаковката, а когато това не е възможно – в непосредствена близост до стоката. В случая с предварително напълнените с храна кутии и разположени в хладилни шкафове няма информация за таксуването на самите кутии нито в близост до тях, нито на залепените им етикети с цена за продуктите в тях“, обясни Руменова пред „OFFNews“.
От „Ние, потребителите“ са закупили експериментално предварително напълнена и поставена в хладилен шкаф кутия с маслини, като целта била да се установи как ще се таксува на касата.
„На залепения за пластмасовата кутия етикет са изписани цената за килограм – 7,49 лв., количеството продукт в опаковката – 0,286 кг, и цената за него – 2,14 лв. Липсва обаче цената за кутийката. Такава не е посочена и в непосредствена близост до подредените кутии или дори върху хладилния шкаф. На касовата бележка обаче виждаме артикул „Опаковка“ – 0,20 лв. Възниква въпросът тогава коя е продажната цена – 2,14 лв. или 2,34 лв., колкото клиентът ще трябва да заплати? И спазено ли е изискването за обозначаване на продажната цена. Не се ли прилага тази практика именно с цел заблуда на потребителя, като се очаква той да не забележи дори и на касата, особено при покупка на повече артикули, или пък да се откаже да спори с касиера?“, коментира експертът.
Извън нелоялните практики и триковете на търговците още стои въпросът как се изпълнява целта на директивата за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, след като продължава задължаването на потребителите да купуват пластмасовите кутии, макар и при „разделно“ заплащане. И дали нормативното изискване за таксуване на тези опаковки не се използва за творчество на нови нелоялни практики, тъй като не се изпълнява частта, свързана с осигуряването от страна на търговците на алтернативни варианти и насърчаване преминаването към такива, включително за многократна употреба.
„До момента сме свидетели само на въвеждането на такса от 0,20 стотинки за всички кутии – и пластмасовите, и предлаганите от някои от търговците биоразградими. Никъде обаче не се предвижда алтернативните опаковки да се таксуват. Освен това, наш преглед показа, че държави като Дания, Естония, Франция, Италия, Испания, Полша, Словения, Швеция, Австрия и други са въвели алтернативи и възможност клиентите да ползват свои кутии за многократна употреба“, казва Руменова.
„Оставяме встрани лицемерния акт на някои от веригите да въведат пунктове за рециклиране на опаковки, сред които обаче не попадат тези за храните от витрината, тъй като „системите им все още не позволяват за преработка на тези опаковки“, заключи тя.
