За новия ценови период между 1 юли – 30 юни догодина е предложено поскъпване на електрическата енергия за битовите клиенти на „Електрохолд Продажби“ ЕАД с 3,44%, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с 3,41%, „Енерго про Продажби“ АД. с 4,24% и „ЕСП Златни Пясъци“ ООД с 18,04%.
„Този път увеличението за битовите потребители е изцяло в полза на крайните снабдители: „Електрохолд Продажби“ ЕАД, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, „Енерго про Продажби“ АД и „ЕСП Златни Пясъци“ ООД“.“, заяви лидерът на „Изправи се.БГ“ Мая Манолова по време на обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за определяне на цените на топлинната и електрическата енергия за посочения ценови период.
Повишението на дневната тарифа на електрическата енергия достига до 32% за „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, 31% за „Енерго про Продажби“ АД и 31% за „Електрохолд Продажби“ ЕАД, а на нощната тарифа достига до 155% на „Енерго про Продажби“ АД, 151% на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и 121% на „Електрохолд Продажби“ ЕАД. При ЕРП-тата увеличението е на цената за достъп на битовите потребители – ЕРП Запад – с 16%, ЕРП Юг – с 34%, ЕРП Север – 8%.
„В условията на настоящите кризи ние считаме, че това е сериозно увеличение за разходите на домакинствата, които се отопляват с електрическа енергия. Освен това видно от средните месечни цени на БНЕБ за пазара „Ден напред“ цената на енергията спада и се връща в нормални граници. Така например през декември средната цена на БНЕБ е 482 лв., за януари – 266 лв., за февруари – 278 лв., за март – 212 лв., за април – 193 лв., за май – 170 лв. Това е сериозна причина цената на крайните снабдители да не се повишава“, добави Манолова.
Тя разкритикува КЕВР, защото за поредна година не публикува поисканите крайни цени на тока от енергийните дружества. Същите са заличени в заявленията поради „търговска тайна“. Тази практика на укриване на поисканите от енергийните дружества цени и в сектора „Елелктроенергетика“, и в сектор „Топлоенергетика“ сериозно нарушава интересите на потребителите, които би следвало да бъдат информирани своевременно за искани увеличения на тока, парното и топлата вода. Предвид високите цени и непосилните за гражданите битови сметки би следвало процесът на ценообразуване да бъде абсолютно публичен и прозрачен и да се търсят възможности за защита на интересите на потребителите.
Макар цените на парното без ДДС да остават за повечето от топлофикациите непроменени или с минимално увеличение – например „Топлофикация София“ с 0,05%, Юлико Евротрейд Пловдив с 2,16%, „Топлофикация Разград“ с 0,48%, реално цените за потребителите на всички топлофикации ще се увеличат средно с 11%. Това е така, защото от 1 юни ДДС върху топлинната енергия се връща до старото ниво – от 9% на 20%, т.е. една и съща цена без ДДС ще е равна на увеличение с 11%.
За гражданската платформа „Изправи се.БГ“ ръстът на цената на топлинната енергия е несправедлив поради тройно по-ниската цена на газа, която юли 2022 г. е била 186.87 лв. без ДДС. За юни 2023 цената е 65.82 лв. без ДДС, сходни цени на въглеродните емисии с миналата година (88 евро за тон) и намалените променливи разходи на топлофикациите (от 1,098 млрд. лв. на 935,4 млн. лв.).
„Номинално в цялата страна цената на топлоенергията остава почти непроменена спрямо изминалия период, но ако не се приеме удължаване на намалените нива на ДДС, цената в цялата страна ще се увеличи отново въпреки по-ниската цена на газа. В условията на криза, инфлация и обедняване на населението това увеличение на цената на топлинната енергия средно от 11% ще се окаже непосилно за домакинствата. Това е несправедливо“, заяви Манолова по повод предложеното покачване на цените на парното от 1 юли.
Анализът на общото финансово състояние за 2022 г. на дружествата от сектор „Топлоенергетика“ показва тревожни тенденции, като пример е „Топлофикация София“, чийто финансов резултат за 2022 г. е загуба в размер на 342 946 хил. лв.
Подобна е ситуацията и в останалите топлофикационни дружества, като дори и топлофикациите, които са намалили загубата си спрямо 2021 г., изводът в Доклада за финансовите им показатели е един и същи: „размерът на собствения капитал не позволява дружеството да придобие нови нетекущи активи, както и да обезпечи обслужването на задълженията си със собствен финансов ресурс“.
„Затова според нас е крайно наложително да изготвите и представите отчет и анализ пред Народното събрание и Правителството за тежкото състояние, в което се намира топлофикационния сектор, за да се предприемат на национално ниво адекватни мерки за неговото стабилизиране, ако има политическа воля за това“, заключи Манолова.
