Преди да избяга от Северна Корея през 2014 г., Чон Дже-Хюн е разполагал с американски долари и е използвал китайски юани, за да прави ежедневни покупки на пазари, ресторанти и други места. Само от време на време е прибягвал до използване на националната валута вон.
„Нямаше много места, където да използваме вона, и всъщност нямахме особена вяра в нашата валута. Дори качеството на севернокорейските банкноти беше ужасно, тъй като те често се късаха, когато ги носехме в джобовете си“, споделя Чон по време на свое неотдавнашно интервю в Сеул за „APNews“.
Северна Корея толерира широкото използване на по-стабилни чуждестранни валути като щатски долари и китайски юани, след като през 2009 г. неуспешната ревалоризация на вона предизвика рязка инфлация и обществен смут. Така наречената „доларизация“ спомогна за облекчаване на инфлацията и стабилизиране на валутните курсове, което позволи на лидера Ким Чен-Ун да установи стабилна позиция на управление, след като наследи тази роля в края на 2011 г. Въпреки това, тази тенденцията представлява потенциална заплаха за него, тъй като подкопава контрола на правителството му върху паричното предлагане и паричната политика.
Изолацията на пандемията сериозно засегна икономиката на Северна Корея, но все пак даде на Ким възможност да затвърди социалния си контрол, като ограничи пазарните дейности и ограничи влиянието на капиталистическа, демократична Южна Корея.
Анализатори твърдят, че сега той се опитва да намали използването на долара и юана, за да затегне хватката си върху властта, тъй като страната му се бори с последствията от пандемията, дългогодишните санкции на ООН и напрежението със САЩ. Засега не може да се предвиди какво точно ще направи Ким, тъй като забраната за използване на долари и юани може да доведе до обратен ефект, като разочарова и разгневи обществеността, предупреждават експерти. Севернокорейците вероятно ще се противопоставят на опитите на властите да им отнемат чуждестранната валута, като се има предвид ниското ниво на обществено доверие в икономическата политика на правителството, твърди Чой Джи-Йонг, анализатор в държавния Корейски институт за национално обединение в Сеул.
Преминаването към често използване на долари и юани в Северна Корея се случи на фона на икономическите сътресения и глада през 90-те години на ХХ в., които доведоха до появата на пазари от капиталистически тип. Преоценката на вона през 2009 г. доведе до още по-широко използване на чуждестранни валути. За да се опитат да възвърнат контрола върху зараждащите се пазари, властите ограничиха количеството стари банкноти, които гражданите можеха да обменят с нови севернокорейски вонове, унищожавайки по този начин голяма част от спестяванията на домакинствата им. Осъзнавайки, че местната валута е ненадеждна, мнозина започнаха да съхраняват спестяванията си в долари и юани.
Връщането на обменните курсове към нивата отпреди пандемията вероятно отразява съживеното търсене на чуждестранна валута на фона на спекулациите, че Северна Корея скоро може да отмени ограниченията си, свързани с COVID-19. Много експерти обаче твърдят, че понастоящем в обращение е по-малко чуждестранна валута в сравнение с преди, като правителството вероятно се намесва активно, за да контролира обменните курсове на пазарите.
