Деветгодишната Милана Миненко вече не свири на пиано. През деня тя посещава държавно училище в Полша, където с майка си са избягали, за да се спасят от войната, предприета от Русия в Украйна през март 2022 г. Вечер нейната майка ѝ помага да следва учебната програма на Украйна, за да е в крак с уроците. Двете не разполагат с много време и пари, за да направят повече, пише „APNews“.
Майката разказва, че руските сили са окупирали родния град на Милана в Запорожка област в Украйна, разрушили са къщата ѝ с ракета на втория ден от войната, което е принудило семейството да се изсели спешно. Момиченцето и семейството му са изгубили почти всичко, което са обичали. За Милана това означава училище. Мястото, което я е посрещнало топло с балони още в първия ѝ учебен ден. Приятели, на които сега може да изпраща само текстови съобщения. Учителката, която я е мотивирала да учи с желание. Това означава и нейното музикално училище, където тя е изучавала пиано и пеене, наред с другите си уроци. Тази сграда сега е в руини. Детето не е сигурно какво точно е се е случило началното училище. Предполага, че е било бомбардирано умишлено от руските сили.
Според правителствени данни, публикувани от украинските власти, руските сили са разрушили 262 учебни заведения и са повредили сериозно още 3019 при инвазията си в Украйна. Тревожен е фактът обаче, че прекъсването на образованието на украинските деца далеч не се изчерпва само с превърнатите в руини училищни сгради. За тези, които са избягали със семействата си в други страни, училищното образование е засегнато по безпрецедентен начин, твърдят роднини, преподаватели, експерти и застъпници за човешките прави.
Последиците от войната и принудителното преместване, съчетани с предизвикателствата на обучението в нова страна, утежняват образователните проблеми на малките бежанци. Това означава, че са заложени на карта знанията и уменията на поколението, необходими за възстановяването на страната след войната, казват украинските високопоставени лица – приоритет, който те изтъкват още от първите месеци на войната.
Властите съобщават за най-малко 500 деца, убити по време на войната, като хиляди други са били депортирани в Русия без съгласието на родителите им. Засега не може да се каже колко точно от 8-те милиона бежанци, регистрирани в цяла Европа, ще се върнат обратно в родината си, както и кога ще се случи това. Понастоящем около 1,5 милиона от тях живеят в Полша, като там броят им е най-висок от всички други държави. Много от тях са я избрали заради близостта с Украйна и планират да се върнат у дома някой ден. Друга причина е, че в Полша децата не са задължени да се записват в местните училища – опция, която не е позволена в Германия и някои други страни.
По данни на УНИЦЕФ около половината от децата бежанци в Полша – 180 000 ученици, са били записани в училища. Подобно на Милана, повечето от тях не са говорили полски, когато са пристигнали. Около 70 % от украинските ученици следват украинската учебна програма в родината си, като много от тях посещават и полски училища, показват оценки на УНИЦЕФ. Въпреки това, броят на записаните ученици намалява сред по-големите деца – само 22% от украинските тийнейджъри в Полша посещават училищата в страната.
Някои украински деца вече владеят полски език добре, планират да учат в местни университети и вече са създали приятелства. Други все още се чувстват откъснати от родината си. Някои от тях споделят, че учителите виждат нарастващо напрежение между поляците и новодошлите в училищата. Някои от учениците дори са подложени на тормоз.
Милана вече може да превежда на родителите си от полски език. Детето вече може се похвали с добра оценка на скорошно задание по езика. Въпреки това, тя споделя, че изпитва трудности, тъй като трябва да пише много домашни работи и тестове. В момента уроците по пиано или пеене са на последно място в списъка на нуждите на семейството. Баща ѝ, Олександър, е бил блокиран в продължение на една година в окупираната от Русия територия, преди да успее да се присъедини към съпругата и дъщеря си в Полша. За него няма място във временното жилище, където живеят Милана и майка ѝ. Той чака документи, които ще му позволят да си намери работа и да печели достатъчно, за да може семейството да живее заедно в друго жилище. Майката Оксана работи като маникюристка. Тя би искала малкият им дом да може да побере пиано. Видеоклиповете с изпълненията на Милана са далечен спомен за живота на семейството преди войната, както и за мястото, на което се надяват някой ден да се завърнат.
