Както изборът, така и отстраняването на Иван Гешев потвърждават съмненията за зависимости във ВСС и прокуратурата, смятат от „Антикорупционен фонд“ /АКФ/. Те припомнят, че на 12 юни пленумът на Висшия съдебен съвет /ВСС/ установи основания за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от длъжността „главен прокурор на Република България“ поради действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Според АКФ това действие показва явните зависимости и обвързаности на ВСС и прокуратурата с политическата конюнктура в страната.
Те припомнят, че решението предшествано от поредица от събития в политическия живот през последния месец. На 11 май Мария Габриел, номинирана към онзи момент за премиер от ГЕРБ, публично заяви, че правосъдният министър в бъдещо нейно правителство ще поиска освобождаване на главния прокурор.
На следващия ден шестима от членовете на прокурорската колегия на ВСС внесоха предложение за предсрочно отстраняване на главния прокурор с мотив, че в нарушение на процесуалните правила Гешев лично е разпоредил участието на израелски експерт в огледа на взрив, избухнал до автомобила, с който той е пътувал по обичаен маршрут.
На 15 май главният прокурор направи публично изявление, по време на което скъса оставката си. Коментирайки „хибридните атаки срещу прокуратурата“, той заяви, че „е ясно какъв е политическият боклук в Народното събрание“ и че е време той да бъде изметен. Това изявление беше повод на 23 май прокурорската колегия на ВСС да внесе още едно предложение за освобождаване му с мотиви, че с действията си е накърнил престижа на съдебната власт и е нарушил Кодекса за етично поведение на магистратите.
На 8 юни в заседание на ВСС шестимата членове на прокурорската колегия оттеглиха първото си предложение за предсрочно освобождаване. Така, в проведеното 14-часово заседание ВСС обсъди само второто предложение, касаещо изказването на Иван Гешев от 15 май На 12 юни, след 9-часово заседание на ВСС, именно това предложение беше прието.
Предложенията за предсрочно освобождаване на главния прокурор от май тази година не са първите, внесени за разглеждане от ВСС. Предишните такива, въпреки че бяха детайлно аргументирани, не получиха внимание от страна на ВСС.
Още през лятото на 2021 г. служебният правосъден министър проф. Янаки Стоилов внесе такова предложение с твърдението, че той е извършил нарушения на Етичния кодекс на магистратите, както и, че не е изпълнил задълженията си на административен ръководител на прокуратурата. Идентифицираните тогава нарушения включваха: разгласяването на данни от специални разузнавателни средства /СРС/, приложени по досъдебни производства; изявления и коментари, показващи пристрастност и предубеденост и нарушаващи презумпцията за невиновност; акцията в президентството от 9 юли 2020, при която прокуратурата е действала тенденциозно; злоупотребата със служебни задължения и нарушаването на принципа на разделение на властите при извършването на претърсвания и изземвания в сградата на президентството; нарушаването на принципа за случайно разпределение на делата в прокуратурата.
През март 2022 г. правосъдният министър Надежда Йорданова внесе ново предложение за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев за накърняване престижа на съдебната власт, мотивирано с 9 случая: казуса „Осемте джуджета“; случая с полицейското насилие по време на протестите през лятото на 2020 година; искането за снемане на имунитета на Елена Йончева; публично изразеното съмнение от страна на главния прокурор относно възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата в съдилищата; делото срещу Евгения и Николай Баневи; аферата „Жоси“; неуважителното, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности, изразяващи становища; случая „Гебрев“ и изземването на автомобили за нуждите на разследването на катастрофи.
На 7 юли миналата година предложенията на двамата правосъдни министри бяха разгледани от ВСС и след 13-часов дебат бяха отхвърлени с аргумент, че липсват обстоятелства за предсрочното освобождаване на Иван Гешев.
Нужно е да се отбележи, че Висшият съдебен съвет, който през 2019 г. избра г-н Гешев за главен прокурор като единствен кандидат по предложение на прокурорската квота, беше същият, който отказа да го освободи предсрочно по детайлно аргументираните предложения на правосъдните министри. Същият ВСС обаче, по предложение на представители на същата прокурорска квота от май 2023 прие да го освободи предсрочно поради „накърняването на престижа на съдебната власт“.
Така изложените обстоятелства по избора, отказа от освобождаване през миналата година и последващото закъсняло освобождаване на Иван Гешев дават явни индикации за наличието на зависимости и обвързаности на Висшият съдебен съвет и прокуратурата с политическата конюнктура в страната.
Под ръководството на Иван Гешев за повече от три години прокуратурата не проведе нито едно успешно наказателно преследване, въпреки наличието на достатъчно данни за евентуални престъпления, извършени от политици, заемащи висши ръководни длъжности в политически партии. Прокуратурата изненадващо обяви възобновяване на разследването по няколко значими наказателни производства, едва когато публично стана ясно планираното предсрочното освобождаване на главния прокурор.
От АКФ смятат, че закъснялото освобождаване на главния прокурор не може да замести извършването на дълбока съдебна реформа и извоюването на истински независима съдебната система.
„Необходимо да се проведе широка дискусия относно начина на формиране на Висш съдебен съвет, който да може да взема безпристрастни решения, основани на висок професионализъм и върховенство на правото, а не на неправомерно външно влияние.“
Според тях замяната на Иван Гешев с друг главен прокурор ще има смисъл, само ако се гарантира независимостта на Висшия съдебен съвет като органът, отговорен за кадровата политика в съдебната власт, така че съдебната система да бъде истински независима от волята на една или друга политическа сила.
