От „Възраждане“ обявиха, че до последно ще се борят за свобода, за свободното изразяване на всички гледни точки по всички общественозначими теми. Декларация на „Възраждане“ беше прочетена от парламентарната трибуна от народния представител Kлимент Шопов. Той каза:
„В наши дни все по-малко се наричаме свободни и виждаме как идеята за свобода само привидно съществува в ежедневието ни. Днес от тази трибуна ще се обърна към българските граждани и още едно тяхно право, което съвсем скоро ще бъде нарушено – правото да бъдеш информиран.
Бюрократичната машина на Европейския съюз подготвя акт, който този път ще се занимава със свободата на словото. Уж защитавайки правото на свободно изразяване на всички гледни точки, нашите така наречени партньори чрез този европейски акт ще наложат нещо подобно на СЕМ, но на европейско ниво.
Вероятно много от вас с право ще се запитат „Защо ни е нужен още един СЕМ, след като си имаме национален Съвет за електронни медии?“ Нужен е, защото той ще се занимава с критичното мислене и свободата на словото подобно на котка, която дебне жертвата си, за да я изненада и убие в гръб.
Този изключително обезпокоителен акт, наречен акт за свободата на словото, който вече се приема на европейско ниво звучи красиво, защото в него се говори, че журналистите трябва да бъдат свободни, над тях да няма натиск от корпоративни, политически фактори и да не бъдат преследвани. Все неща, под които ние от „Възраждане“ се подписваме както народът казва „с двете си ръце“.
Типично по евроатлантически обаче, под лъскавата опаковка на хубавите думи, стоят недобри намерения. Под първоначалното твърдение, че за да бъде защитена свободата на словото, се създава още един допълнително борд, който условно са нарекли общоевропейски СЕМ, се крие опит да бъде надянат евроатлантически намордник на всеки, който дръзва да говори различно и да мисли различно от това, което искат да говорим и мислим бюрократите в Брюксел и Вашингтон.
Под маската на уж „добрите намерения“ да се борят срещу дезинформацията, нашите европейски партньори всъщност ще наложат безликата цензура, ще притежават пъстра палитра от права за злоупотреба и манипулация. Защото това, което ни налагат като уж доброволно, много бързо става задължително.
И преди да ви кажа как ще ни бъде наложено всичко, което искат, и как свободата на словото ще бъде поставена в клетка вместо да бъде оставена свободна, ще се спра на това какво значи дезинформация по евроатлантическите критерии.
В наши дни като дезинформация се възприема всяко критично мнение, което не повтаря тезите, идващи от Брюксел и Вашингтон. Всеки, който дръзва да не следва политиката на Брюксел и Вашингтон, е посочен като дезинформатор. Така че с този свой акт Европейският съюз се стреми да постави на колене журналистите, които, за да не са дезинформатори, ще бъдат принудени да харесват всичко, което се казва от тези, които налагат европейския акт – бюрократите от Брюксел и Вашингтон.
За да е сигурен, че това ще стане, Европейският съюз създава нещо като европейски СЕМ, в който ще влиза по един представител от всяка страна. Разбира се, в България вече се води борба между евроатлантиците, претендиращи че разбират от медии: Кой ще бъде назначен в Европейския орган? Това не е изненадващо, защото тази длъжност се възприема като изключително сладка. Тъй като там не се изисква особено усилие.
Много просто и по стара доносническа практика българският представител в този СЕМ трябва да следи дали в някоя медия не се долавя критична дума за някой европейски чиновник и ако види нещо такова, моментално трябва да се погрижи свободното слово да бъде санкционирано. Сами разбирате, че местата в този европейски СЕМ са малко, а желаещите в нашата страна да сложат намордник на свободното слово са много.
Този така наречен европейски СЕМ ще се занимава със следенето на това да не би да пристига от някъде дезинформация от някои държави извън европейския съюз. Той ще следи дали в информационните интернет канали няма различна мисъл на журналист, анализатор или общественик. И ако има такава различна мисъл, веднага трябва да се погрижи тя да бъде забранена.
Социалните мрежи също ще бъдат под контрола на този европейски орган. Вече видяхме как в социалните платформи бяха допуснати откровено дискредитирани „факт-чекъри“, които активно вече докладват и налагат цензура. Ако искат социалните платформи да съществуват, ще им се наложи да се съобразяват с все по-безумните идеологически директиви на европейската бюрокрация.
Към подобни актове на Европейския съюз трябва да се отнасяме внимателно, защото те идват без много шум и само шепа избрани журналисти присъстват на срещи, предхождащи тяхното приемане. Нека е ясно на всички журналисти, общественици, анализатори и на всеки български гражданин, че този наднационален така наречен СЕМ е поредният опит на европейските бюрократи да сложат намордник на свободата на словото. Ще завърша с една мисъл на Волтер, която описва много добре идеята за демокрация “Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.”
