„Гражданският иск не е тормоз, нито линч – той е напълно естествена и съответна реакция на поведението на Петър Волгин.“
Това написа депутатът от „Продължаваме промяната-Демократична България“ Манол Пейков по повод публикацията си, с която окуражава хората да се присъединят към гражданския иск на 102-годишната дама от Лом срещу думите на Петър Волгин, с които той оправдава действията на Народния съд.
Пейков изтъква, че е получил писма от над 100 души, които искат да се включат в колективния граждански иск. Публикуваме пълния му коментар по темата с известни съкращения:
„След публикацията ми от вчера, с която окуражавам хората, които искат да се присъединят към гражданския иск на 102-годишната дама от Лом срещу думите на Петър Волгин от 1-ви февруари тази година, с които оправдава действията на Народния съд и заплашва с него наши съвременници, получих много писма и коментари.
Писмата от хора, чиито роднини са пострадали от Народния съд и които искат да се присъединят към колективния иск срещу Волгин, вече са повече от сто.
Коментарите по темата са предимно положителни, често благодарствени – най-вече заради предоставената възможност да бъдат чути и разказани стотици потресаващи истории, причинили дълбоки лични, семейни и обществени травми.
Има и критични коментари, разбира се; повечето от тях са изказани като мнения на (или под) чужди стени във Facebook.
„Постоянните обиди и акции срещу (Петър Волгин), вече гарнирани и с колективен правен иск, който, според мнозина уважавани юристи, няма да издържи в Съда, започва да прилича на тормоз“, пише Мария Черешева.
„Това го превръща в изкупителна жертва и още повече засилва настроенията в тази част на обществото, която подкрепя и търси тезите му.“
„Искът е пълна глупост и няма да излезе, но трендът е налице“, коментира под поста на Мария Николай Хаджигенов.
Миролюба Бенатова е още по-крайна в заключенията си: „Смятам, че намесата на Манол Пейков уби силата на иска на 102-годишната жена. Качи се на нейната мъка и опита да отклони внимание от други работи.“
„Има нещо тъпо, когато депутат от управляващата партия организира кампания за колективен иск срещу журналист за негов тъп пост във Фейсбук“, заключава на собствената си стена Илия Вълков И добавя:
„Сигурен съм, че няма да бъда разбран, някои ще ме разприятелят, други ще хулят. Тъпотията не се гаси с тъпотия. Само я разпалва.“
Всеки от цитираните по-горе и уважавани от мене журналисти (политици, юристи, хора) има право на свое мнение, разбира се. Но за мен е важно да разясня защо не съм съгласен с нито едно от тези мнения.
Колективният граждански иск към Петър Волгин определено не е „тъп“. А идеята, че един народен представител няма право да бъде в същото време и общественик е, по липса на по-добро определение, нелепа.
Гражданският иск не е тормоз, нито линч – той е напълно естествена и съответна реакция на поведението на Волгин, който преднамерено и нееднократно използва обществени платформи (включително национална медия, финансирана с нашите данъци), за да легитимира и оправдава престъпления срещу човечеството.
Да, именно като такива могат и следва да бъдат определени действията на т.нар. „Народен“ съд – създаден по спешност с цел легитимиране на вече извършени и предстоящи престъпления и съставен от хора без никаква юридическа подготовка, действащи по команда или според повика на собствените си емоции.
Резултатът – десетки хиляди избити; голяма част от тях – привиквани уж „за справка“, сетне извозвани с камионетки до близката гора, разстрелвани без съд и присъда (но по-сетне „осъдени“ „задочно“ от Народния съд) и закопавани в плитки гробове. Стотици хиляди – прогонени и изселени, с почернени животи; преследвани, наблюдавани, отстранявани, заклеймявани, ограничавани, изключвани от обществения живот. Или хвърляни в лагери, където нерядко са пребивани с тояги и давани на прасетата.
Речта на омразата, дехуманизиращите квалификации и намеците, че човек трябва да бъде изправен до стената само защото е „богат, нагъл и неумен“ (или грозен, или несимпатичен, или просто неудобен) далеч не засягат единствено гражданина, упоменат във въпросния пост на г-н Волгин. Те засягат всички ни поравно.
Колективният иск, който възнамеряваме да повдигнем, е всичко друго, но не и „пълна глупост“ – дори и (към настоящия момент) да изглежда юридически неиздържан.
Стремежът на стотици хора към справедливост понякога не се побира съвсем прегледно и подредено в юридическата казуистика; работа на правистите е да намерят правилния юридически „израз“ на този стремеж.
Ала самият факт, че тези хора с ъ щ е с т в у в а т – пишат ми, разказват, изразяват готовност да се включат – означава, че те имат нужда да бъдат видени, зачетени и уважени.
Дори и само това да постигне, този (все още нестартирал) иск – вече ще е постигнал ужасно много.“
