Сърцето на Делфина Гуиван биеше неудържимо, докато се промъкваше обратно в селото си, сега изоставено и зловещо тихо, в плодородните подножия на леко изригващия вулкан Майон в североизточните Филипини, съобщава „Асошиейтед прес“.
Когато патрулиращите полицаи я забелязали, те предупредили, че селото е забранено за влизане поради опасност от силно изригване по всяко време. 47-годишната Гуиван сподели, че знае рисковете, но се моли да остане още няколко минути, за да вземе училищната униформа на дъщеря си от тяхната барака и да нахрани прасетата си. Пред „Асошиейтед прес“ тя обясни:
„Уплашена съм. Видяхме лава да се стича една нощ и камък да се търкаля надолу, звучейки като гръм. Моля се това изригване да не се влоши, защото прехраната ни е тук и е трудно да останем в евакуационния лагер с малко тоалетни за толкова много хора и жегата. Там децата боледуват.“
Нейното село Калбайог се намира в североизточното подножие на Майон и е в радиус от 6 километра (3,7 мили) от кратера на вулкана, който властите отдавна са определили като постоянна опасна зона, обозначена с конкретни предупредителни знаци. Влизането е забранено, но хиляди бедни селяни са пренебрегнали ограниченията и са го превърнали в свой дом от поколения. Доходоносни бизнеси като добив на пясък и чакъл и обиколки за разглеждане на забележителности също процъфтяват открито въпреки забраната и честите изригвания на планината – вече 53 пъти, регистрирани от 1616 г.
Вулканът с височина 2462 метра (8007 фута) е един от най-добрите туристически обекти на Филипините поради почти перфектната си форма на конус. Но той е и най-активният от 24-те вулкана в страната и може да изригне жестоко по всяко време.
Това включва пирокластични потоци, които са прегрят газ и вулканични отломки, които внезапно се втурват надолу по склоновете с голяма скорост и изгарят всичко по пътя си. Друга заплаха е лахар, кален поток от вода, вулканична пепел и камъни, който може да се движи толкова бързо, колкото автомобили и да погълне райони на разстояние до няколко километра.
Ужасяващ символ на смъртоносната ярост на Майон е камбанарията на францисканска каменна църква от 16-ти век, която стърчи от земята. Това е всичко, което е останало от барокова църква, която беше погребана от Лахар заедно с град Кагсава при изригване през 1814 г., което уби около 1200 души, включително много, които потърсиха убежище в църквата, на около 13 километра (8 мили) от вулкана.
Хилядите селяни, които живеят в опасната зона на Майон, отразяват тежкото положение на много обеднели филипинци, които са принудени да живеят на опасни места из целия архипелаг – близо до активни вулкани като Майон, по предразположени към свлачища планински склонове, покрай уязвимите брегове, на върховете на земетръсни разломи, и в ниско разположени села, често поглъщани от внезапни наводнения, каза Ричард Гордън, дългогодишен председател на филипинския Червен кръст и бивш сенатор.
Всяка година около 20 тайфуна и бури удрят Филипините, които също се намират по протежение на тихоокеанския „огнен пръстен“, дъга от разломни линии по протежение на басейна на Тихия океан, често засегнат от вулканични изригвания и земетресения.
„Това наистина е проблем на бедността“, коментира Гордън, добавяйки, че правителството трябва да подготви цялостен план за осигуряване на бедните селяни с безопасно жилище и устойчиви средства за препитание, което най-накрая ще им позволи да напуснат високорисковите селища. В телефонно интервю Гордън подчерта:
„Те отиват там, защото нямат избор.“
Повечето жители бяха евакуирани от селото на Гуиван, Калбайог, миналата седмица, когато Майон започна внимателно да изхвърля лава след дни на безредици. В селото, на около 4 до 5 километра (2,5 до 3 мили) от вулкана, се чуваше само чуруликането на птици и щурците, пеенето на петли и шумоленето на кокосови дървета в прохладния бриз.
На журналистите от „Асошиейтед прес“ беше позволено от полицията за кратко да се присъединят към патрул от къща на къща в квартал Калбайог и видяха няколко предизвикателни жители, които все още бяха в къщите си. Един селянин настоял пред полицията, че трябва да остане, защото 40-те петела, които е отглеждал за битки с петли, може да бъдат откраднати, ако си тръгне. Танцова музика или радио новинарски предавания можеха да се чуят в две къщи, а в поне три други имаше пране, окачено на въжета за пране на слънце.
В Ми-иси, друго село в постоянната опасна зона в югоизточните подножия на Майон, дългогодишният жител Миньонг Асило се засмя на предупрежденията на властите и учените по вулкани.
„Не се страхувам, но външни хора вероятно ще получат инфаркт, ако живеят тук“, сподели 54-годишният баща на девет деца, добавяйки, че е загубил броя на пъти, когато е бил свидетел на яростта на Майон.
Асило и семейството му са оцелели в продължение на десетилетия благодарение на приходите от неговата зеленчукова ферма, свинарник, кокосова горичка и периодична работа като гледач на близката кариера за чакъл и пясък. Мъжът изтъква:
„Тук съм роден. Не съм виждал огъня и лавата да достигат до това село.“
Докато той говореше, Майон изгърмя слабо и лавата потече от неговия подут кратер на километър (повече от половин миля) надолу по улея близо до селото, в това, което учените описват като „много леко“ изригване досега. Но правителството не рискува.
Откакто вулканът започна да изхвърля лава преди седмица, войници, полиция и местни служители са преместили повече от 20 000 селяни от опасната зона чрез принудителна евакуация в 28 временни убежища, предимно училища, според правителствената агенция за реагиране при бедствия.
Тъй като повечето класни стаи сега са претъпкани с бедни евакуирани хора и техните вещи, учителите са принудени да провеждат часове в училищните коридори, в параклиси и под дървета, спомена служителят в образованието в провинция Албей Алвин Круз.
Кризата е допълнително предизвикателство за президента Фердинанд Маркос младши, който встъпи в длъжност през юни миналата година и наследи икономика, засегната от пандемията на коронавирус, която задълбочи бедността, безработицата, глада и дълга на страната. Той отлетя до Албей в сряда, за да раздаде пакети с храна и да увери евакуираните в помощта на правителството, но предупреди, че лекото изригване на Майон може да се проточи с месеци, като ги държи далеч от домовете им.
Броят на разселените селяни може да се удвои, ако изригването на Майон стане жестоко и животозастрашаващо, което според правителствените вулканолози все още е възможно в рамките на дни или седмици. Това може да доведе до разширяване на опасната зона и принудителна евакуация на много повече жители.
Хиляди селяни са получили домове далеч от Майон в миналото, но много от тях се върнаха в плодородните му склонове поради неадекватни възможности за препитание в установените от правителството места за преместване, каза Еди Нунез, жител на село Бонга, на около 8 километра (5 мили) от кратера на Майон.
59-годишният Нунес загуби чичо и братовчед, когато бяха ударени от вулканична пепел, пара и камъни при внезапна експлозия през 1993 г., докато обработваха земеделие на по-ниските склонове на Майон. Десетки други фермери също са били убити, коментира той.
Липсата на работа и възможности другаде принуждава хората да продължат да рискуват живота си, отглеждайки зеленчуци и търсейки други източници на доходи в подножието на вулкана, заяви Нунес, сравнявайки избора с руската рулетка. Той заключи:
„Или имаш късмет, или те удрят.“
