Срещата на световните лидери в Париж днес може да даде на по-бедните страни достъп до стотици милиарди долари за справяне с изменението на климата. Миа Мотли, първата жена министър-председател на Барбадос, води глобалната битка за тези пари и коментира пред „BBC News“, че нейната малка страна спешно се нуждае от помощ. По-бедните нации искат повече пари, защото не са направили много, за да предизвикат изменението на климата, но са изправени пред най-лошите му последици. Те също се борят да си позволят скъпи проекти като възобновяема енергия.
Финансирането на климата, включително финансирането за защита от наводнения или слънчеви централи, отдавна е една от най-големите пречки в преговорите за климата. Но Мотли изгради глобална коалиция, за да подкрепи нейното искане международната финансова система да бъде фундаментално реформирана.
„Всички сме заедно в това“, изтъкна Мотли пред „BBC News в Париж“ и добави:
„Ако не осъзнаем това, няма да действаме с спешността, която е необходима, за да спасим планетата и животи.“
Премиерът на Барбадос е съвместен домакин на конференцията в Париж с президента на Франция Еманюел Макрон. Десетки световни лидери присъстват на срещата на върха за нов глобален финансов пакт, сред които германския канцлер, президента на Бразилия и новия президент на Световната банка, както и министър-председателя на Китай и министъра на финансите на САЩ. Обединеното кралство изпраща своя министър на развитието Андрю Мичъл.
Мотли е решена, че срещата ще даде резултати. Тя описва заплахата от изменението на климата като „смъртна присъда“ за света.
„Ако това е смъртна присъда, тогава трябва да действаме спешно“, обяснява тя.
Инсайдери на срещата на върха очакват съобщение, че целта за 100 милиарда долара във вид международна валута, наречена специални права на тираж (SDR), е постигната.
Тези активи ще бъдат прехвърлени на страни с ниски доходи, за да бъдат използвани за програми за климата. Но Мотли има още по-голяма награда в полезрението си, план, наречен „Програмата на Бриджтаун“ на името на столицата на Барбадос. Той иска да генерира повече финанси за страните, които имат най-голяма нужда от тях чрез цялостна модернизация на международната парична система.
Настоящите институции – включително Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) – бяха създадени от нациите победителки към края на Втората световна война на конференция в ски курорт, наречен Бретън Уудс в Ню Хемпшир, САЩ
Така наречената „система Бретън Уудс“ ще отпразнува 80 години от създаването си следващата година. Мотли подчерта, че иска да го направи подходящ за предизвикателствата на съвременния свят, като премести фокуса от по-богатите нации към постигане на резултати, които са от полза за целия свят, като например подпомагане на развиващите се страни да се справят с изменението на климата. Тя смята:
„Причината, поради която тези институции съществуват, е, че те са създадени, за да помогнат на света в усилията за възстановяване след Втората световна война. Ние се намираме в момент, който е равен на Втората световна война по отношение на климата.“
Тази седмица Международната агенция по енергетика предупреди, че годишните инвестиции в чиста енергия в развиващите се страни ще трябва да се утроят от 770 милиарда долара през 2022 г. до 2,8 трилиона долара до началото на 2030-те години, ако светът иска да избегне най-лошите въздействия от изменението на климата.
Едно предложение е институции като Световната банка да предлагат по-евтини заеми за проекти за действия в областта на климата.
„Много по-скъпо е изграждането на защита срещу наводнения в Барбадос или Ангола, отколкото в Холандия или Обединеното кралство“, посочва Мотли.
По думите ѝ същото важи и за изграждането на вятърни турбини или инсталирането на слънчеви ферми. Обяснението:
„Това е така, защото на страните с ниски доходи се начисляват високи лихвени проценти – често два или дори три пъти по-високи от процентите, с които се сблъскват развитите нации.“
И все пак рисковете на отделните проекти не се различават толкова много. Друго предложение е институции като Световната банка да се съгласят да гарантират заеми за действия в областта на климата в развиващите се страни. Това би насърчило частния сектор да отпуска заеми при по-ниски лихви.
Експертите са на мнение, че тези инициативи могат да генерират заеми на стойност стотици милиарди долари за климатични проекти в страни с ниски доходи.
Друго предложение включва създаването на търг, в който развиващите се нации ще наддават за евтино финансиране на проекти в областта на климата.
Този „Доверителен фонд за смекчаване на климата“ ще бъде финансиран от СПТ на стойност десетки милиарди долари и ще бъде наблюдаван от МВФ и ООН.
Победителите ще бъдат проектите, които намаляват глобалното затопляне най-бързо. Не се очаква да бъде взето окончателно решение по тези предложения, но Мотли е убедена, че ще бъде постигнат напредък.
„Ние казваме на децата си, че не трябва да отлагаме за утре това, което трябва да направим днес“, сподели Мотли.
„Откривам, че всъщност повтарям много неща, които бихме казали на децата, за да информираме глобалното поведение днес“, продължава тя. — Това ни говори много.
