Няколко души с аутизъм и интелектуални увреждания са били законно евтаназирани в Нидерландия през последните години, позовавайки се на това, че не могат да водят нормален живот, установиха изследователи, цитирани от „Асошиейтед прес“.
Случаите включват петима души на възраст под 30 години, които цитират аутизма или като единствената причина, или като основен фактор, допринасящ за евтаназията, създавайки неспокоен прецедент, който според някои експерти разширява границите на първоначалното предназначение на закона.
През 2002 г. Холандия стана първата страна, която позволи на лекарите да убиват пациенти по тяхно искане, ако отговарят на строги изисквания, включително наличие на нелечимо заболяване, причиняващо „непоносимо“ физическо или психическо страдание.
Между 2012 г. и 2021 г. близо 60 000 души са били убити по тяхно желание, според комисията за преглед на евтаназията на нидерландското правителство. За да покаже как се прилагат и тълкуват правилата, комисията публикува документи, свързани с повече от 900 от тези хора, повечето от които са били по-възрастни и са имали заболявания, включително рак, Паркинсон и ALS (Амиотрофична латерална склероза).
Irene Tuffrey-Wijne, специалист по палиативни грижи в британския университет „Kingston“, и нейните колеги прегледаха документите, за да видят как холандските лекари се справят с исканията за евтаназия от хора с аутизъм или с доживотни умствени увреждания. Те публикуваха своите открития в списанието „BJPsych Open“ през май.
Сред 900-те души с публично публикувани досиета, 39 от тях са били аутисти и/или с интелектуални увреждания. Няколко бяха възрастни, но 18 от тях бяха под 50 години.
Много от пациентите цитираха различни комбинации от психични проблеми, физически заболявания, болести или трудности, свързани със стареенето, като причини за търсене на евтаназия. 30 включваха самотата като една от причините за тяхната непоносима болка. Осем са признали, че единствените причини за тяхното страдание са фактори, свързани с тяхното интелектуално увреждане или аутизъм – социална изолация, липса на стратегии за справяне или неспособност да коригират мисленето си. Туфри-Вайне коментира:
„Според мен няма съмнение, че тези хора са страдали. Но обществото наистина ли е наред с изпращането на това съобщение, че няма друг начин да им се помогне и че е просто по-добре да сме мъртви?“
Други държави, включително Белгия, Канада и Колумбия, имат законна евтаназия, но Нидерландия е единствената държава, която споделя подробна информация за потенциално противоречиви смъртни случаи, предоставяйки най-добрия прозорец към нововъзникващите тенденции в асистираното приключване на живота. Все пак записите на страната са ограничени до това, което разкриват лекарите. Така че може да има други фактори, които не са били оповестени, или случаи, при които аутизмът или интелектуалните увреждания на пациента не са били отбелязани.
Тъй като комисията публикува само избрани записи, също така е невъзможно да се знае истинският брой на хората с аутизъм или интелектуални увреждания, убити по тяхно желание.
Сред осемте пациенти, цитирани от изследователите, е мъж с аутизъм на около 20 години. Неговото досие казва, че „пациентът се е чувствал нещастен от детството си“, редовно е бил тормозен и „жадувал за социални контакти, но не е бил в състояние да се свърже с другите“. Мъжът, чието име не беше назовано, избира евтаназията, след като решава, че „да се живее по този начин години наред е отвратително“.
Записите включват и жена с аутизъм на около 30 години, която също е имала гранично разстройство на личността. Било ѝ предложено място в център за поддържан живот, но нейните лекари са на мнение, че не може да поддържа връзки и смятат, че контактът ѝ с другите е „твърде труден“.
В 1/3 от случаите нидерландските лекари заключват, че аутизмът и интелектуалните увреждания са нелечими и че няма „никаква перспектива за подобрение“, пишат изследователите.
Саймън Барон-Коен, директор на Центъра за изследване на аутизма към университета в Кеймбридж, е на мнение, че е „отвратително“ хората с аутизъм да бъдат евтаназирани, без да им бъде предложена допълнителна подкрепа. Той отбеляза, че много хора с аутизъм се борят с депресия, която може да компрометира способността им да направят искане за законна за смърт. Той също така установява, че човек с аутизъм, който иска да умре, може да не разбере сложността на ситуацията.
Д-р Брам Сизоо, нидерландски психиатър, е обезпокоен, че младите хора с аутизъм гледат на евтаназията като на жизнеспособно решение. Ето какво споделя Сизоо:
„Някои от тях са почти развълнувани от перспективата за смърт. Те смятат, че това ще е краят на техните проблеми и на проблемите на семействата им.“
Представител на Кралската холандска медицинска асоциация заяви, че лекарите трябва да решат дали някой отговаря на критериите за евтаназия. Групата изтъква, че много случаи, включващи пациенти с аутизъм, са „много сложни“ и че „възрастта сама по себе си не е решаващ фактор, за да се определи дали човек страда непоносимо“.
Каспер Раус, етик и професор по обществено здраве в белгийския университет в Гент, твърди, че типът хора, търсещи евтаназия както в Нидерландия, така и в Белгия, са се променили през последните две десетилетия. Той подчерта:
„Когато евтаназията беше легализирана, дебатът беше за хората с рак, а не за хората с аутизъм.“
Тим Стейнтън, директор на Канадския институт за приобщаване и гражданство към Университета на Британска Колумбия, се чуди дали същото се случва в Канада, която може би има най-либералните закони за евтаназията в света и която не пази различните случаи в записи, както го прави Нидерландия.
„Помагането на хората с аутизъм и интелектуални увреждания да умрат по същество е евгеника (бел. ред. набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора)“, смята Стейнтън.
