На тържество във фоайето на Държавна опера бяха обявени важни дарения за Операта, в навечерието на нейния 98-ми рожден ден, съобщиха от Община Стара Загора. Тържеството бе по повод 1 юли, когато е представена първата постановка на „Гергана” от Маестро Атанасов в Града на липите през 1925 г.
„Още с тази постановка Операта заявява важността си като институция в града. Днес ние подготвяме прехода от богатата ѝ история към бъдещето. Навсякъде в България и по света получаваме положителни рецензии за своето творчество. Направихме първата опера на стадион, първата опера в цирк, два спектакъла вече на опера с кукли, за последните 8 години сме поставили над 25 камерни заглавия”, каза Огнян Драганов, директор на Държавна опера-Стара Загора.
Драганов не пропусна да благодари на всички, които през годините са подпомагали дейността на Операта и са допринасяли по един или друг начин за успехите ѝ – на Община Стара Загора, на Настоятелството на културната институция, на хилядите почитатели на оперното и балетното изкуство.
Той обяви и две много важни дарения – на Районната лекарска комисия, с председател д-р Генка Пейчева – модерна мултимедия и екран за над 20 000 лв., както и на доц. Васил Хаджиилиев – семейното пиано, на което се е свирило на репетициите на първата, втора и трета опера от старозагорския репертоар.
Благодарствено писмо получи и Златославей Митев, дарил сметачна машина на Райчо Митев, главен счетоводител на Операта през 70-те години. Тържеството бе уважено от заместник-кметовете Милена Желева и Надежда Чакърова, омбудсманът Иванка Сотирова, представители на Старозагорска Митрополия и други.
Силвия Томова, художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора покани присъстващите на предстоящите два спектакъла на Музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт. Последното произведение на Моцарт: разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора „Реквием” ще прозвучи тази година на сцената на Античния форум „Августа Траяна” на 20 и 31 юли в нова сценична версия.
Томова съобщи още, че старозагорските балетисти са заслужили поредно отличие – „Златен Лешникотрошач“, награда, която се връчва от фондацията на Карла Фрачи. По време на тържеството д-р Ема Жунич, завеждащ Архива на Операта, представи изложба за почти вековната ѝ история. Във витрините на фоайето е дадено началото на бъдещ музей на оперното изкуство в града.
Д-р Жунич е и автор на статия, разкриваща историята на първото пиано на Старозагорската опера.
„Пианото марка „Linкe, Godenschweger & Co“ е закупено от Виена в края на XIX век, около 1890 г., от старозагорския адвокат Стефан Зафиров. То е подарък за раждането на първата му дъщеря му Райна. Но в семейството се раждат още две дъщери, Невена и Наталия, които също наследяват влечението към музиката от своя баща. В историята на Старозагорската опера като пръв корепетитор е вписано името на най-малката от тях, Наталия.
За нея споменават с признателност и първият тенор Георги Баталов, и първият инспициент и историк на театъра Никола Драганов, и първият режисьор на трупата драматичната артистка Мара Шопова.
40 години след паметния 1 юли 1925 г., когато е бил изнесен първият цялостен оперен спектакъл „Гергана”, Мара Шопова пише спомен за него. Емоции бликат от всеки ред, нарисуваната с думи картина сякаш оживява пред очите ни. Изтеклите десетилетия не са успели да изтрият онези впечатления, онези „огън и вяра в делото”, онзи идеализъм на първопроходците.
„За корепетиторката Наталия Зафирова нямаше и минута отдих. Тя работеше по 6-7 часа с всеки”, свидетелства Мара Шопова. Името Наталия Зафирова срещаме и в програмка на „Трубадур” от пролетта на 1927 г. заедно с имената Н. Казмуков и Ал. Коларова, също корепетитори.
В цялата почти 100-годишна история на операта, освен в юбилейни албуми с включени повече портрети на артисти и сцени от постановки, като че ли няма друга програмка към постановка със снимка на корепетитор.
Нека отделим малко повече внимание и на бащата Стефан Зафиров, който е купил от Виена и доставил в Стара Загора въпросното пиано. Той е бил роден през 1846 г. в Стара Загора. Произхожда от буден и богат български род. Поп Минчо Кънчев го споменава в своята „Видрица” като един от многото учители, „които приличат на нази – хаирсъзи”, т.е. революционери. Естествено, младият учител е сред участниците в Старозагорското въстание 1875 г. В „Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора. Исторически очерк” авторът Георги Баталов описва Стефан Зафиров, Колю Ганчев, Пенчо Славов, Стефан Сливков като участници в създадения през 1860 г. градски оркестър.
Стефан Зафиров свирел на сантур и фисхармоника. Освен музикалната дейност и изнасяните концерти, както и в много други населени места, оркестърът бил и добро средство за агитация за народно въстание. Атмосферата в семейството е приповдигната с честите музикални занимания на бащата и на трите му дъщери, две от които са пряко свързани с историята на Старозагорската опера – Наталия, най-малката, като първи корепетитор на сформиращата се трупа, средната, Невена е участник в хора.
По-късно, преди средата на втората половина на ХХ век, на пианото свирят многобройните ученици на Пенка Попова – дъщеря на най-голямата от трите сестри Зафирови, Райна, която няколко мандата е директор на детската музикална школа в Стара Загора“.