Какво е влиянието на троловете в интернет пространството, чии интереси изпълнят и има ли такова нещо като трол с добри намерения? Над тези въпроси разсъждава авторът Диан Тодоров в новия си текст.
Той дава конкретен пример с анонимен коментар под негова статия в Искра.бг, с който изразява несъгласие и оборва аргументирано. Във втората част на своя анализ Тодоров дава примери с тролове, работещи в полза на правителства и борбата на някои управленци с тях. Публикуваме пълния му текст без редакторска намеса:
Целта на настоящото изложение е да ви запозная с някои мои съждения относно троловете. На първо място, да уточним значението на думата „трол”.
В днешно време под почти всяка статия в интернет пространството откриваме тролски коментари, чиято цел е да манипулират общественото мнение или да отклонят вниманието в друга посока, умишлено заблуждавайки читателите. Други коментатори пък допълват автора със свои анализи, някои доста подходящи.
Американският автор Хю Фицджералд сравни троловете с някой, който „прави откачени неща, плюнката струи от устата му и очите му блестят”. Подобни хора избягваме дори на улицата, същото трябва да правим и във виртуалното пространство, тъй като няма смисъл да спорим с тях поради липсата им на разум и логично мислене.
Под моя статия във в Искра.бг на тема „Неправилен превод и цензура” попаднах на два коментара, първият от които на Ангел Грънчаров – реална личност, която се подписва с името си. Той споделя разочарованието си от според него не особено адекватния на ситуацията коментар от моя страна. Понякога съм съгласен с мнението му, друг път – не. В случая няма как да се съглася с него, тъй като избраната от мен тема бе неправилните преводи и цензура на литературни произведения, а не агонията на българското образование. И в крайна сметка аз решавам как и за какво да пиша.
Вторият коментар бе на някой с ник „Вуте от Волуяк” – типичен пример за анонимен, който публикува неверни твърдения, най-вероятно поради незнание. Съдейки по някои белези на изказа, мисля че зад този ник се крие жена – учителка, филоложка.
Който и да е Вуте, той/тя/то намеква, че думата „брань” не била правилно преведена от мен, като по този начин обърква читателите. Ако преди това бе направил справка в тълковния речник на българския език, щеше да открие следното:
бранта.само ед. Остар. Война, битка.
Вуте ми „препоръчва“ да погледна в речника на Ожегов, но пропуска факта, че 24-тото издание на този речник, на което вероятно се позовава, е доста критикувано поради пропуските си. В стари издания на Ожегов бран е и със значение на война, както и в речника на Ушаков:
1. Брань 1. – осуждающие и обидные слова, ругань. Пример: Грубая б. 2. – война, битва. Пример: На поле брани (высок.). Толковый словарь Ожегова.
2. Брань -и, ж. Осуждающие и обидные слова; ругань. Грубая б. Б. на вороту не виснет (поел. о том, что на брань можно не обращать внимания). С.И.Ожегов, Н.Ю.Шведова. Толковый словарь русского языкаь.
3. Брань 1. – и, мн. нет, ж. Ругательство, сквернословие. Из пивной доносилась б. Б. висит в воздухе (слышна непрерывная ругань). 2. -, и, ж. (церк. книжн., поэт. устар.). Война. Пал на поле брани. Бежал он в страхе с поля брани. Лрмнтв. Пылает б.; на холмах гром гремит. Пшкн. Толковый словарь русского языка под редакцией Д. Н. Ушакова. 1935-1940.
От речника на Фасмер пък Вуте би могъл да се запознае и с етимологията на думата „бран”, откъдето идва и българската дума „отбрана”:
Происходит от праслав. *o-born-, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. оборона, русск., укр. оборона, белор. абарона, болг. отбрана, сербск. одбрана. Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера.
Както отбелязах по-горе, Вуте вероятно се позовава на 24-тото издание на речника на Ожегов, обект на доста критики от професори и студенти, дори на съдебно дело. Руският професор В. Морковкин казва за речника следното: „Купихме речника на Ожегов, който ни препоръчахте, но не можем да намерим много думи в него“.
Сериозни критики са отправени и към 23-тото издание, в което Н. Ю. Шведова е вписана като съавтор (вижте по-горе). Ученикът на Ожегов Лев Скворцов пише: „Публикуваният еднотомен речник на Ожегов-Шведова в много отношения се отклонява от принципите, формулирани от самия С. И. Ожегов в статията „За три вида обяснителни речници на съвременния руски език“.
Ако Вуте бе прочел всичко това, нямаше да публикува подобен коментар.
Относно „препоръката” на Вуте да не се търсят сексуални и медицински проблеми в творчеството на Пушкин, бих цитирал отново Онегин: „четях охотно Апулея, а Цицерона не четях“ (глава 8, строфа 1). Апулей е автор на „Златното магаре” – един от оцелелите еротични романи от античността, като магарето символизира похотта. Също така намирам „препоръката” за несправедлива спрямо Пушкин, тъй като неговото творчество има и сексуална страна. Пушкин е автор на едно от най-добрите за 19-ти век еротични стихотворения в световен мащаб, озаглавено „Нет, я не дорожу мятежным наслажденьем…“. Това е неговият текст:
Нет, я не дорожу мятежным наслажденьем,
Восторгом чувственным, безумством, исступленьем,
Стенаньем, криками вакханки молодой,
Когда, виясь в моих объятиях змией,
Порывом пылких ласк и язвою лобзаний
Она торопит миг последних содраганий!
О, как милее ты, смиренница моя!
О, как мучительно тобою счастлив я,
Когда, склоняяся на долгие моленья,
Ты предаешься мне нежна без упоенья,
Стыдливо-холодна, восторгу моему
Едва ответствуешь, не внемлишь ничему
И оживляешься потом всё боле, боле –
И делишь наконец мой пламень поневоле!
В стихотворението Пушкин споделя с читателя, че предпочита смирено скромно момиче пред „вакханка, която се гърчи под него като змия”. Ако имате желание да се запознаете обстойно с произведенията му, ще се убедите, че тези два типа жени присъстват в тях.
А относно медицинските проблеми в творчеството на Пушкин, негови представи и сведенията, които е имал за медицината, съществува специална книга от 1989 година с автор съветския лекар Сергей Михайлович Громбах, озаглавена „Пушкин и медицина его времени”.
Относно споменаването на Сандански в коментара на Вуте, ще отбележа, че Сандански не е човекът, който може да бъде даван за пример за свобода, тъй като според исторически данни същият става съюзник на младотурците, възхвалява „необикновената султанска милост” и е родоначалник на братоубийствата сред македонските българи. Освен че приема тезите на отоманизма, Сандански е бил и социалист – две идеологии, които нямат общо със свободата.
Във втората част на изложението представям няколко примера за тролове, работещи в полза на правителства и борбата на някои управленци с троловете.
Първият пример е с Държавния департамент на САЩ, който „троли“ джихадистите и стана за посмешище с това. Един от коментарите на Департамента беше следният: „Унищожаването на древната култура от изостаналост е характеристика на идеологията на Ал Кайда“.
Сигурен съм, че Ал Кайда не са се засрамили от казаното по техен адрес и Робърт Спенсър го обяснява доста сполучливо:
„Това е така, защото Коранът предполага, че руините на немюсюлманските култури са знак за наказанието на Аллах за онези, които отричат неговата истина: „Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!“ (Коран 3:137). Това е една от основите на ислямската идея, че предислямските цивилизации и неислямските цивилизации са джахилия – общество на невярващи, които са безполезни. Правителственият туит не показва осведоменост за всичко това и се основава на предположението, че членовете на Ал Кайда споделят определени ценности и приоритети с немюсюлманите, които всъщност не споделят: че древните култури имат стойност сами по себе си, че те искат да ги унищожат само поради изостаналост и т.н. Тази програма се оказва безполезна поради умишленото непознаване на исляма от страна на Държавния департамент и решителното отричане на политически некоректни факти за ислямските текстове и учения. Като такава, тя няма да накара член на Ал Кайда „да помисли отново“ за наносекунда“.
Департаментът се опита да злепостави Ал Кайда, че убиват други мюсюлмани, за което отново цитирам Робърт Спенсър:
„Всъщност фактът, че джихадистите убиват други мюсюлмани, е бил занимание на джихадистките богословски писания много по-дълго от трите години, през които тази програма действа. Още през май 2005 г. покойният командир на Ал Кайда в Ирак Абу Муса ал Заркауи публикува подробна теологична обосновка за убийството на мюсюлмани в джихадистки операции. Той не направи това, защото беше „разтърсен“ от туитове на Държавния департамент (или каквито и да било съобщения на Държавния департамент, тъй като нито Twitter, нито тази програма съществуваха в онези дни). Той го направи, защото това е постоянно занимание на джихадистите и честа тема на джихадисткото богословско изложение. Във всеки случай тези туитове на Държавния департамент са подкрепени от толкова много фалшиви предположения за исляма и джихада, че е трудно да си представим някой джихадист да ги приеме на сериозно.“
Относно убийствата на други мюсюлмани – Ал Кайда или не ги приема за истински мюсюлмани, или пък ги смята за косвени жертви, загинали лошо стечение на обстоятелствата в борбата с неверниците и със сигурност отиващи в рая, където ги очакват признателни за жертвата им девици.
Вторият пример е за борбата с троловете на мюсюлманския кмет на Лондон Садик Хан, който отпусна над 2 млн долара (GBP 1,730,726) на полицията за борба срещу тях, вместо срещу истинската престъпност. За което Робърт Спенсър казва следното: „Като се има предвид естеството на британската политическа върхушка днес, не може да има съмнение кои „тролове“ ще преследва тази нова полиция на мисълта и кои „общности“ ще бъдат защитени от „реч на омразата“.
Според споменатия автор също така: „Зад насърчаването на законите за „речта на омразата“ стои, разбира се, една все по-авторитарна левица. Все по-нежелаеща (и несъмнено неспособна) да ангажира опонентите си в рационални дискусии и дебати, левицата прибягва все повече и повече до алински тактики да отговаря на консерваторите само с насмешка и опити да изтласка консервативните възгледи извън сферата на приемливия дискурс. Това съвпада идеално с продължаващия стремеж на Организацията за ислямско сътрудничество /OIC/ за сплашване на Запада да криминализира критиката към исляма“.
За тактиките на Сол Алински – любимец на западната левица може да прочетете на друго място, за да не се отклонявам от същината на настоящото изложение.
И това не е единственият пример за сътрудничество между лондонския кмет и левицата. Преди време Хан забрани реклами на жени по бикини в лондонските автобуси в съответствие с шериатското право, според което жените трябва да са покрити. Бих могъл да поздравя лондончани за избора на кмет. Лично аз като неверник се радвам на гледки на жени по бикини и без тях. Тук поставям емотикон усмивка.
Последният пример е с иранските тролове според разследваща статия на списание „Тайм“ с фалшиви акаунти и хаштагове от рода на „Хитлер беше прав“ и „Убий всички евреи“. Във връзка с тях цитирам отново Спенсър:
„Проиранската тълпа настоява, че режимът в Иран е някак си умерен и че дори и да не е, ядрената му програма е за вътрешно потребление на енергия или в най-лошия случай за възпиране, но не и за планирано масово убийство. Поведението на Иран предполага, че той смята, че „Хитлер е бил прав“ и иска да следва неговите стъпки. Какво ще стане, ако имат ядрено оръжие?“.
Странно е как левите политически партии и леви журналисти не са заинтересовани да обсъждат подобни теми. Явно там липсва достатъчно финансиране.
В заключение бих казал, че троловете трябва да се подминават или да се уверим, че намеренията им са добри, което лично аз намирам за оксиморон – трол с добри намерения. А сега просто прочетете речника на Ожегин, запознайте се с творчеството на Пушкин, Библията, Корана, „Мечо Пух“, „Малкият принц“ и т.н. Изобщо полезно е да се чете, преди да се публикуват коментари. Освен ако не си трол – там си действаш съгласно определено задание.