На 29 юли ще се проведе състезанието по планинско бягане „Троян рън-По стъпките на Левски“.
Беговите дистанции са от 10, 15 и 24 километра. Разработват се и трасета с по-голяма трудност от по 42 и 68 километра, но те ще бъдат включени в състезанието през следващата година.
Планинското бягане се организира от Сдружение „Троян в бъдещето“ и Сдружение „Клуб по ориентиране-Хемус“. То е продължение на станалия емблематичен традиционен крос „По стъпките на Левски“, провеждан на 18 февруари през зимата.
Трасетата за това първо издание предлагат различни степени на трудност. Идеята е освен професионалисти, да могат да се включат и по-широк кръг от спортуващи любители на бягането и планината.
Беговите маршрути са изключително панорамни. От Янчова и Караджунска могила се разкриват зашеметяващи гледки към централното алпийско било на Стара планина от връх Русоватец през Марагидик и връх Ботев, Кръстците и Купените, връх Левски чак до връх Вежен. Ясно очертано и живописно се виждат ридовете с подстъпите към билото Средни дял, Глоговец, Зорнов рът, Чемериката, Гребена, Полянци, Зелениковец. На югозапад се отваря прекрасен изглед към селата Балканец, Терзийско, Балабанско и Троян. Това е един слабо познат, но затова пък много красив туристически маршрут. Горските пътища са основно посещавани от мотористи и велосипедисти. Пътят минава през Данов кладенец, за който се знае, че не пресъхва и при продължителна суша и в него туристите утоляват жаждата си.
Изборът на трасе не е случаен. Маршрутът е нарочно избран, като част от идеята за реализиране на един по-голям проект по разкриване на нови факти oт житейската мисия и бит на Васил Левски в троянския край. В резултат на извършените изследователски и проучвателни дейности от страна на Общинския комитет „Васил Левски“ относно пътя, по който е минавал Апостола от Южна България през Балкана до Орешак, е изяснен маршрутът, част от който е и настоящето трасе.
Фактите показват убедително, че Апостола е минавал по най-безопасния зимен маршрут през Балкана от север, а именно в отклонението от централното старопланинско било при връх Лепенят към хижа Чучул и по рида през Янчова могила, Караджунска могила, Поленици, Садината, мах. Хасъмска – Троянски манастир.
За този маршрут говорят и данните на бай Иван Марински. Той става послушник в Пловдивската митрополия на владиката Максим, който е от Орешак, и често е идвал да летува в Зелениковския манастир. Двамата са минавали няколко пъти Балкана през турската митница на Куртхисар, спускали са се от билото към мястото, където сега е хижа „Чучул“ и са слизали към Троянския манастир. Дядо Максим е разказвал на своя послушник, че Васил Левски два пъти е идвал в манастира през 1871 и 1872 г., като втория път е минал Стара планина през Чамлъка, слязъл е в Хасъмското и чрез негов доверен човек е проверявал безопасно ли е да слезе в мах. Миленча, в Тайната къща на Найден Хасъмски.
