Световната борба срещу емисиите на парникови газове има „военен дефект“

Когато става дума за оценка на глобалните вредни емисии, в момента очевидният проблем, които умишлено не се обсъжда, е свързан с действията на световните въоръжени сили.

Тъй като през последните години температурите достигат нови рекордни върхове, учени и екологични групи засилват натиска върху ООН да принуди армиите да оповестяват отделянето на всички свои емисии и да прекрати дългогодишната практика на изключение, при която не се отчита част от техния замърсяващ ефект върху климата, предава „Reuters“.

Според оценка на международни експерти от 2022 г. военните сили са сред най-големите консуматори на горива в света и са отговорни за 5,5 % от глобалните емисии на парникови газове. Отбранителните сили обаче не са задължени да докладват стриктно или да намаляват въглеродните си емисии по силата на международни споразумения за климата, а данните, публикувани от някои военни източници, са ненадеждни или в най-добрия случай непълни, твърдят учени и анализатори. Това е така, защото емисиите, които се отделят от операциите на военните сили в редица развити държави, включително придвижване на самолети, плаване с кораби и тренировъчни учения,  не бяха включени в Протокола от Киото от 1997 г. за намаляване на парниковите газове. Освен това, те отново бяха изключени от Парижкото споразумение от 2015 г. с мотива, че данните за използването на енергия от армиите могат да подкопаят националната сигурност.

Сега екологичните групи „Tipping Point North South“ и „The Conflict and Environment Observatory“, заедно с учени от британските университети в Ланкастър, Оксфорд и Куин Мери, са сред тези, които настояват за по-изчерпателно и прозрачно отчитане на емисиите на военните сили, като използват изследователски документи, кампании с писма и конференции в лобирането си. През първите пет месеца на 2023 г. например са публикувани най-малко 17 рецензирани статии, което е три пъти повече от броя им за цялата 2022 г. и повече от предходните девет години взети заедно, според един от участниците в кампанията, който следи внимателно изследванията.

През февруари активистките групи изпратиха колективно писмо до Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), в което призоваха органа на ООН по въпросите на климата да включи в отчитането всички военни емисии, тъй като те са от значение за цялостното глобално отчитане на въглеродните емисии.

„Нашата извънредна ситуация, свързана с климата, вече не може да си позволи да допусне „обичайното“ пропускане на военните дейности и свързаните с конфликти емисии в рамките на РКООНИК,“, гласи колективното обръщение.

Отчитането на емисиите ще бъде поставено на фокус в първата глобална равносметка – оценка на това колко са изостанали страните от целите за климата съгласно Парижкото споразумение. Това ще бъде обсъдено подробно по време на срещата на върха за климата COP28 в Обединените арабски емирства, насрочена за 30 ноември.

Възстановяване и мир

На този етап обаче има малко признаци, че в рамките на тази година ще има някакъв осезаеми действия в отговор на лобистката кампания за борба с емисиите.

В отговор на въпроси, изпратени по електронната поща, РКООНИК заяви, че засега няма конкретни планове за изменение на насоките за отчитане на емисиите от военни обекти, но въпросът може да бъде обсъден на бъдещи срещи на върха, включително на COP28 в Дубай. Запитано дали темата за военните емисии ще бъде разискана подробно на срещата на върха на ООН, председателството на ОАЕ обясни, че един от тематичните дни по време на двуседмичната среща на върха ще бъде под надслова „Помощ, възстановяване и мир“, но не даде повече подробности.

Налице са все пак признаци, че някои военни сили се подготвят за промени в изискванията за докладване през следващите години, докато други правят стъпки за намаляване на въздействието си върху климата. Например НАТО, западният алианс за сигурност с 31 държави, заяви пред “Reuters”, че вече е създал нова методология, по която членовете му да докладват за своите военни емисии.

Държави като Нова Зеландия проучват дали да добавят изключени досега области, като например емисиите от операции в чужбина, а Обединеното кралство и Германия търсят решение на сивите области в своите доклади, заявиха представители на отбраната.

Миналата година Вашингтон изпрати представители на американската армия и военноморските сили на срещата на върха за климата COP27 в Египет. Това беше първият път, когато делегация на Пентагона присъства на световната среща на върха за климата.