Бивши украински пленници твърдят, че са били подлагани на изтезания, включително чести побоища и електрошокове, докато са били оставени в център за задържане в Югозападна Русия, което би било сериозно нарушение на международното хуманитарно право.
В интервюта за „BBC“ дузина бивши задържани, освободени при размяна на затворници, твърдят, че са били подложени на физическо и психологическо насилие от руски офицери и пазачи в следствения арест номер две в град Таганрог. Свидетелствата, събрани по време на продължило седмици разследване, описват постоянен модел на изключително насилие и малтретиране в центъра, едно от местата, където са държани украински военнопленници в Русия. Техните твърдения включват:
- Мъжете и жените в обекта в Таганрог са многократно бити, включително в бъбреците и гърдите, и са им прилагани електрошокове при ежедневни проверки и разпити
- Руските пазачи непрекъснато заплашват и сплашват задържани, някои от които са дали фалшиви самопризнания, за които се твърди, че са използвани като доказателство срещу тях в съдебни процеси
- Пленниците постоянно са оставени недохранени, а на ранените не се оказва подходяща медицинска помощ, като има съобщения за смъртни случаи на задържани в обекта
„BBC“ не успя да провери независимо твърденията, но подробностите за сметките бяха споделени с правозащитни групи и когато беше възможно – потвърдени от други задържани, уточнява изданието.
Руското правителство не е позволило на външни органи, включително Организацията на обединените нации и Международния комитет на Червения кръст, да посетят съоръжението, което преди войната е било използвано изключително за задържане на руски затворници. Руското министерство на отбраната не отговори на няколко искания да коментира обвиненията. Преди това сведения за изтезавания и малтретиране на пленници винаги са отричани.
Размяната на затворници между Украйна и Русия е рядко срещано дипломатическо постижение във войната, като повече от 2500 украинци са били освободени от началото на конфликта. Смята се, че до 10 000 пленници остават в руски арести според правозащитни групи. Дмитро Лубинец, омбудсманът по правата на човека на Украйна и един от служителите, участващи в преговорите за обмен с Москва, заяви, че девет от всеки 10 бивши задържани твърдят, че са били измъчвани, докато са били в руски плен. Любинец изтъква:
„Това е най-голямото предизвикателство за мен сега: как да защитим нашите хора от руска страна. Никой не знае как можем да го направим.“
Миналия септември Артем Средняк, старши лейтенант, вече се намира в руски плен от четири месеца, когато заедно с около 50 други украинци са прехвърлени в следствения арест номер две. Те пътували в задната част на камион с часове, без да знаят къде отиват, със завързани очи и вързани един за друг за ръцете си, като „човешка стоножка“, ми каза Середняк.
При пристигането им в Таганрог, спомня си той, един офицер ги поздравил: „Здравейте момчета. Знаете ли къде сте? Ще гниете тук до края на живота си.“ Пленниците мълчали. Те са били ескортирани вътре в сградата, продължава разказа си Середняк. По думите му, там са им взети пръстови отпечатъци и са им свалени дрехите, обръснати са и са били принудени да се изкъпят. На всяка крачка пазачите в съоръжението, които носели черни палки и метални пръти, ги удряли по краката, ръцете или „където си поискат“, уточнява Середняк и допълва:
„Това е, което наричат „приемане“.
Преди да бъде заловен, Середняк, който е на 27 години, ръководи снайперски взвод в полка Азов, основната военна сила в Мариупол. По думите му това го превърнало в основна мишена за персонала на затвора. Середняк сподели, че е бил отделен от останалите и облечен само по бельо, отведен в стая, за да бъде разпитан за първи път. След това мъжът бил бутнат на пода, с глава, обърната надолу. Гвардейците го разпитали за ролята му в армията и за задачите, които е изпълнявал. С електрическо зашеметяващо оръжие го удряли в гърба, слабините и врата, спомня си мъжът. И още:
„Така са действали с всички. Забиват те като пирон.“
През май миналата година, когато Мариупол беше под руска обсада, украинските власти наредиха на стотици войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал в града, да се предадат. Средняк е сред последните евакуирани. Първо е отведен в затвор в Оленивка, село в Донецк, а месеци по-късно е изпратен в затвора в Таганрог, в руския граничен регион Ростов, на около 120 километра (74 мили) източно от Мариупол.
„Там пленниците бяха проверявани два пъти на ден и всичко изглеждаше като мотив за надзирателите да ги малтретират. Може да не им хареса как си напуснал килията, или не си излязъл бързо, или ръцете ти са били твърде ниско, или главата ти е била твърде високо.“
При една от тези проверки Средняк е попитан дали има приятелка. Той отговорил положително и си спомни, че един пазач му казал:
„Дай ни нейния Instagram. Ще те направим снимка и ще ѝ я изпратим.“
Той лъже, с цел да не я изложи на риск, че тя няма акаунт. След това бил бит и отведен в стая в мазето на затвора, където се срещнал с двайсет и няколко годишен украински боец. Средняк сподели още, че мъжът е бил свит, държейки ръцете си, очевидно изпитвайки болка, и каза, че полицаите са били пъхнали игли под ноктите му.
С напредването на дните Середняк забелязва, че пазачите на затвора са особено брутални с онези, които принадлежат към полка Азов, бившата милиция в Мариупол, която някога е имала връзки с крайната десница. Наред с руга информация, президентът на Русия Владимир Путин каза, че неговата война е усилие за „денацифициране“ на Украйна – страна, ръководена от еврейски президент в лицето на Володимир Зеленски – и руските власти често цитират тези негови думи, за да оправдаят инвазията.
Средняк сподели, че в разпитите си той е бил обвинен в плячкосване на Мариупол и в това, че лично е казал на силите си да убиват цивилни в града, мястото на една от най-смъртоносните битки във войната досега. Средняк, който говори бързо със силен, решителен глас, отрече твърденията, но това изглежда нямаше значение.
„Докато не кажеш това, което ги интересува, и по начина, по който искат да го чуят, те няма да спрат да те бият.“
И още от разказа му: Веднъж, един полицай използва дървен стол, за да го удари и го бил толкова много, че столът счупил на части. На другия ден го попитали дали може да изпее „химна на Азов“. Той не знаел за никакъв химн на Азов и предположил, че охраната има предвид Молитвата на украинския националист, клетва от 20-ти век, която обикновено се чете на глас от войниците, преди да бъдат изпратени в битка. Середняк неохотно го изрецитирва, съзнавайки как може да реагират пазачите.
Ударили го няколко пъти. Мъжът паднал, удряйки главата си в стена, което от своя страна причинило порязване близо до веждата му. Той лежал на пода, докато побоят продължавал с удари по цялото тяло на мъжа.
„Когато най-накрая станах“, спомня си Серняк, „те ми казаха: „Надяваме се да изтръгнем това от теб“.
Някои от персонала на затвора изглежда са били силно повлияни от разказа на президента Путин за „денацификацията“. За задържаните това става очевидно по начина, по който пазачите демонстрирали особен интерес към всичко, което според тях можеше да се тълкува като пронацистко. На пленниците не е позволено да носят никакви лични вещи, така че техните татуировки неизбежно привличат вниманието на офицерите. Това ми напомни за подобни твърдения, които чух, докато разследвах руските филтрационни лагери в окупирани райони на Украйна миналата година.
Сергей Ротчук, 34-годишен старши сержант от полка, също напуска Азовстал в последните конвои и е откаран в Таганрог седмица след Средняк. Той каза, че пазачите в началото „търсили свастики или подобни неща“. Но в действителност, „ако си имал някаква татуировка, те започвали да те смятат за лош човек“. Ротчук, който е лекар, има татуировки на двата крака, ръцете и гърдите. Преди седмици, когато се срещнахме в Киев, той вдигна тениската си, за да ми покаже гарван, който покриваше част от гърдите му и символа на пехотен взвод на левия му бицепс. Той имаше емблема на Ордена на джедаите от Междузвездни войни на лявото си бедро.
„Тези татуировки създаваха ли ви проблеми?“ попитах го. — Много пъти — отвърна Ротчук. „Те ще кажат: „Какво е това? О, ще те бия за това“. Середняк, който няма татуировки, сподели, че някои бойци, които са татуирали националистически символи, като украинското знаме или златния тризъбец, често са били мишена. Той признава:
„Те ни мразеха, че сме украинци.“
През март в доклад на Службата на Върховния комисариат на ООН за правата на човека (OHCHR) се казва, че Русия „не е успяла да осигури хуманно отношение“ към затворниците с „сериозни модели на нарушения“. Крис Яновски, говорител на офиса, коментира, че има „дълъг списък с лоши неща, които са били извършени“ на задържаните в заведението в Таганрог. Фактът, че цял един затвор е бил използван за задържане на пленници, сам по себе си е нарушение на международното хуманитарно право, тъй като те трябва да бъдат държани на специално определени места. Украйна също е изправена пред някои обвинения в малтретиране на задържани, според доклада от март; но като цяло те бяха „третирани по-добре“.
Ротчук е на мнение, че пленниците са живели в постоянен стрес в Таганрог. Той си спомня срещата с мъж, също лекар, който лъжливо е признал, че е отстранил тестисите на руски затворник, отчаян да сложи край на насилието.
„Той каза: „Добре, оставете ме на мира, ще подпиша самопризнанията“. След това полицаите заплашиха останалите медици, като казаха: „А, вие му помогнахте“.
Охранителите удряли Ротчук с електрошок, но той се съпротивлявал. Ротчук ми каза, че е бил изпратен в изолатор за два месеца като наказание. Мъжът каза още:
„Побоите ставаха почти всеки ден, понякога, няколко пъти на ден.“
Ротчук си спомни един офицер, който изглежда изпитвал удоволствие да го рита в гърдите, което го оставяло с постоянна болка в тази област. Той се оплакал, но не му е оказана помощ. „Трябваше да си кажа: „Пич, бъди силен, не можеш да контролираш ситуацията, така че трябва да я приемеш“, спомня си Ротчук.
Не всички обаче имат същата устойчивост. Середняк призна, че колега боец от Азов, на около 20 години, счупил малко огледало, което висяло над мивката на килията му, и използвал парче, за да пререже гърлото си. Мъжът е спасен от други пленници, които спират кървенето с ръце. Дни по-късно персоналът на затвора премахнал огледалата от всички килии. Середняк уточни:
„Руските лекари от време на време посещаваха задържаните, но не непременно им помагаха“.
Той описва порциите храна, които им се давали като ограничени.
„Понякога бяха толкова малки, че ако съм ял 300-400 калории на ден, и съм бил късметлия.“
Середняк, който е висок 1,86 м, споделя, че теглото му е спаднало до около 60 кг (9 6 фунта), докато е бил там, от обичайните му 80 кг.
„Всеки път, когато ставах, се чувствах замаян. Пред очите ми притъмняваше, не можех да правя никакви бързи движения.“
Той вярва, че това е правено умишлено: отслабени, пленниците няма да окажат никаква съпротива.
Ирина Стохний, 36-годишна старши боен медик в 56-а бригада, описва задържаните като „постоянно недохранени“.
„Не ни хранеха“, признава тя и допълва:
„Дори не ни пуснаха да излезем… Виждахме небето само през решетките на прозорците.“
Стохний си спомня, че при проверките си два пъти на ден охраната е принудила нея и други жени да се движат в стресова поза, с ръце зад гърба и глава до колене, и че някои са ги дърпали за косите.
Други пленнички споделят, че на жените им е нареждано да се съблекат голи пред мъжкия персонал, който понякога правел пренебрежителни коментари за телата им.
Един ден пазач обвинил Стохний, че е измъчвала проруски войници в плен и извил ръцете ѝ с толкова сила, че почти ги счупил. Няколко пъти в нашето интервю тя плака. Тя беше категорична:
„В Таганрог живеят и работят само дяволи.“
След освобождаването си Стохний претърпява операция за премахване на сраствания – ленти от белези между органите, които могат да бъдат причинени от травма – които са се развили в нейния бъбрек и пикочен мехур.
„Освен изнасилванията, те правиха всичко с нас“.
Денис Хайдук, военен хирург, издаде, че пазачите са принудили него и другите пленници да бягат с наведени глави, докато са били подложени на удари по време на техния „прием“, като задържаните са били удряни, дори след като са били на земята, неспособни да се изправят. Хайдук, който е на 29 години, е помогнал на ранените в Азовстал и в разпита си е обвинен в ампутиране и кастрация на руснаци в плен. Мъжът отрече това, като каза, че при него са били докарани само украински бойци. Докато си спомняше случилото се, усетих гнева в гласа му. Хайдук бил бутнат на пода и са му били прилагани електрошокове със зашеметяващо оръжие, докато според него батерията му се изтощи. Други пленници казаха, че пазачите също са използвали военен телефон, за да ги шокират, като са свързвали кабелите му към телата им. — Гърчиш се — каза Хайдук.
„Вдигнеш ли главата си нагоре, започват да те бият. И този кръг никога не свършва.“
Таганрог също се използва като трансферна точка и, за негова изненада, Хайдук е държан там само два дни, преди да бъде освободен при размяна на затворници. Докато си тръгвал, полицаите се опитали да го принудят да подпише документ, в който се декларира, че всяко нараняване по тялото му е било случайно. Хайдук отказва. Той каза, че надзиратели го били и ритали и той чул пукот. Хайдук се борел да диша и паднал в дюшека, който държал. По-късно, след завръщането си в Украйна, той е диагностициран с три счупени ребра, както и сърдечна контузия – натъртване на сърдечния мускул, причинено от травма. Попитах го защо смята, че надзирателите се отнасят така с украинските задържани. — Защото могат — каза той. — Ти си пленник и те малтретират. Когато зададох същия въпрос на Середняк, той ми даде по-практичен отговор:
„Те те бият, за да получат някаква информация. И след това казват: Това е, за да се уверят, че няма да се върнеш и да се биеш след размяната.“
Лубинец, украинският омбудсман, каза, че руските власти са създали „система за изтезания“ за украински пленници, обикновено в центрове за задържане в Русия и в окупираните райони на Украйна. Украйна отвори съоръженията си за експерти; Русия обаче е ограничила посещенията само на някои места. Яновски от OHCHR каза, че Москва многократно е отхвърляла исканията на ООН за достъп, без да посочи „никакви законни причини“. Тъй като повечето места са затворени за външни наблюдатели, руските войници могат да направят всичко с украинските затворници.
По време на своя „прием“ Артем Дибленко, 40-годишен старши сержант от 36-та бригада морска пехота, чул охраната да говори за игра на футбол с пленниците. Той беше заинтригуван. „Това, което не знаех, беше, че ние ще бъдем топката“, разказа Дибленко. Със завързани очи му е наредено да бяга, паднал.
„Имаше постоянни ритници. Чувствахте се като футболна топка.“
Дибленко ми каза, че през септември един от неговите съкилийници е получил сърдечен удар, което той отдава на постоянния физически тормоз. Според Дибленко никой не е дошъл да го лекува и мъжът е починал на 53 години. Три седмици по-късно Дибленко е включен в размяната и в Украйна докладва за случая на властите. Според него тялото е върнато в края на миналата година. „На сина му бяха дадени снимки от това“, каза Дибленко, „беше ужасяващо“. Украйна призна, че телата са били разменени през декември, без да дава подробности за самоличността на жертвите или как и къде са починали. Синът на мъжа уточни, че чака резултата от ДНК тест и не пожела да коментира.
Медийната инициатива за човешки права, украинска организация, записа твърдения за най-малко три смъртни случая в затвора в Таганрог, очевидно поради изтезания и липса на храна и здравни грижи. Мария Климик, един от следователите на групата, смята, че това е „едно от най-лошите места за украинските задържани в Русия“. Тя чу разкази за мъже, отвеждани на разпит и попита дали имат деца.
„Ако някой каже, че не го правят, той е бит по гениталиите“, каза Климик, „докато охранителят казва: „За предотвратяване на размножаването“.“ А някои украински войници са били изправени на съд, с очевидно лъжливи самопризнания, които са дали в ареста, използвани като доказателство срещу тях.
След почти 12 месеца в плен, седем от които в Таганрог, Середняк е освободен при размяна на затворници на 6 май, заедно с 44 други украински бойци. Той споделя, че датата ще бъде отбелязана като втория му рожден ден. Същата размяна включва Серхий Ротчук, лекарят, който по-късно открива, че има фрактура на гръдната кост – състояние, свързано със значителна гръдна травма, за което той обвинява малтретирането, което е претърпял.
Посетих Середняк четири седмици след завръщането му, в апартамент в жилищен комплекс на левия бряг на Киев, между сесиите за физическа и психическа рехабилитация. Лекарите го диагностицират със счупено ребро и кисти в черния дроб и бъбреците, които според тях вероятно са причинени от побоите. Середняк вече беше възвърнал част от теглото, което беше загубил, но все още страдаше от болки в долната част на гърба и понякога му беше трудно да ходи.
На моя телефон той изгледа за първи път видео от неговата размяна, публикувано от украинското правителство. Пленниците бяха заснети да викат „Слава на Украйна!“ или и да бъдат приветствани от аплодираща тълпа. Посочвайки усмихнат мъж, Середняк каза: „Това съм аз!“ Не можах да го позная. „Бях блед, кльощав, без достъп до слънчева светлина“, ми каза той.
„Бяхме като прилепи, живеещи в полумрак.“
