Съдбата на България можеше да е друга, ако Цар Борис III бе беше още жив през септември 1944 година. Това мнение изрази във Facebook анализатора Евгений Кънев, който написа коментар по повод годишнината от смъртта на българския владетел.
Кънев отново повдигна темата с руската окупация у нас след Втората световна война и непоправимите вреди, които тя е нанесла. Публикуваме пълния му коментар без редакторска намеса:
„Днес се навършват 80 години от смъртта на Цар Борис III.
Но вместо пак да мине денят във ФБ спорове дали е бил отровен и от кого, далеч по-важно е да научим уроците, които той ни остави.
Истина е, че през неговото царуване България сбъдва санстефанския идеал за всички българи в една държава през 1941 г – момент, документално запечатан и в YouTube с речта на премиера Богдан Филов в Народното събрание. Съвсем друг е въпросът дали това е било устойчиво, резонно като съюзник на нацистка Германия, както спорен е и самият Санстефански прелиминарен договор дали дава такава държава на българите.
За мен има един далеч по-важен въпрос. Дали политиката му “винаги с Германия, никога срещу Русия” е била правилна. Защото в крайна сметка – по време на войната и неговия живот България е една от малкото страни в Европа без жертви и със спасени евреи. Но все пак след смъртта му попадаме под болшевишкия ботуш, чийто бутони обезобразиха и оставиха траен белег върху лицето на България чак до ден днешен?
Правилно ли постъпи обаче като поддържаше дипломатически отношения със СССР, който въпреки тях пращаше диверсанти по море и въздух и бомбардираха градове?
Как би постъпил Царят, ако беше още жив през септември 1944 г?
Дали брат му принц Кирил постъпи правилно като отказва защитата на България срещу съветското нашествие с измислен повод на 5.9.1944 г? Доколкото знам – нашата армия, в пълна бойна готовност, свежа и добре въоръжена е била готова да заварди проходите на Стара Планина и да отбранява столицата. А самият Кирил се прощава с живота си за тази своя наивност, само няколко месеца по-късно – на 1.2.1945 г.
Дали съдбата на България нямаше да е друга – скъсала с Германия, но и сражаваща се със съветската армия, както го направи успешно с руската армия през Първата Световна Война в Добруджа и Македония?“
