Агресивното завладяване на чужди територии от страна на Владимир Путин във войната на Русия срещу Украйна, принуди лидерите на Европейския съюз (ЕС) да направят свои собствени планове за разширяване на блока, пише “Politico”. В момента се работи по присъединяването на 8 нови членове към блока, съставен от 27 държави.
Историческият стремеж към разширяване обаче, крие своите рискове за ЕС. Присъединяването на нови държави, сред които може да се окаже и селскостопанската сила Украйна, вероятно ще отвори кутията на Пандора, носейки след себе си сериозни предизвикателства. Това ще наложи прилагането на мащабни вътрешни реформи, които вероятно на свой ред ще предизвикат продължителни противоречия между настоящите членове на ЕС.
Въпреки болезнените трудности, свързани с процеса по разширяване на съюза, агресията на Русия убеди някои правителства на ЕС, че не могат да си позволят да чакат прекалено дълго.
„Сега е моментът да проявим смелост и да променим подхода си към разширяването – да включим шестте страни от Западните Балкани, всяка една от тях, както и Украйна и Молдова, в нашето семейство. Разширяването не е само бюрократично начинание. Става дума за предлагане и опазване на определен модел на живот на свободните, отворени западни демокрации“, заяви австрийският външен министър Александър Шаленберг пред „Politico“.
Очаква се темата за разширяването на ЕС да бъде водеща в годишната програмна реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, посветена на състоянието на съюза, която ще бъде отправена на 13 септември. Министрите по европейските въпроси от 27-те столици на блока също планират да разгледат въпроса по време на среща, насрочена за края на октомври, разкриха двама високопоставени дипломати на ЕС, пожелали анонимност.
Изключително важно е, че Германия и Франция изглежда са съгласни да бъде предприета тази стъпка. Заявката на германския канцлер Олаф Шолц, който по-рано тази година изрази одобрението си за идеята за „разширена“ Европа, както и оптимистичните сигнали от Париж, където министърът по европейските въпроси Лоранс Бун сподели, че ЕС трябва да отправи „последователно послание“ на страните кандидатки за присъединяване към съюза, не на последно място, за да им помогне да отблъснат руските кампании за влияние, демонстрираха тяхната нагласа.
Седемгодишен срок
Един от важните въпроси, свързани с този процес, несъмнено са сроковете. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел призова новите членове да бъдат приети в блока до 2030 г. Френският президент Еманюел Макрон обяви, че подкрепя идеята за поетапно разширяване, при което страните първо трябва да получат достъп до единния пазар, преди да станат пълноправни членове на ЕС.
Австрийският политик Шаленберг предложи възможността страните кандидатки да участват като наблюдатели в Комитета за политика и сигурност на ЕС – орган в Брюксел, в който се вземат решенията в областта на външната политика.
„Вместо просто да им изпратим декларация на ЕС или на общата външна политика за сигурност и да им кажем: „Подпишете я“, ние ще ги направим част от нашето мислене, част от нашето вземане на решения,“, коментира още той.
Подновеният стремеж към по-голяма Европа е първия подобен стремеж за разширяване, откакто блокът прие Хърватия в редиците си през 2013 г. През 2011 г. дискусиите за допускане на Турция завършиха с категоричния отказ от страна на тогавашния президент на Франция Никола Саркози, с което беше сложен край на предложенията за по-нататъшно разширяване. Към днешна дата, ако действително желаят да осъществят амбициите си в тази посока, лидерите на ЕС ще трябва да се справят с острите противоречия, които възникват в процеса на преговори.
Дебатите между европейските столици вероятно ще бъдат ожесточени, тъй като високопоставените лица ще преценяват пригодността на страните кандидатки – например опасенията за корупция в Украйна са много сериозни. Друг сериозен проблем е „кошмарната“ перспектива да се реформират вътрешните процеси по вземане на решения в рамките на ЕС, за да се приспособи един много по-голям блок.
Едва след като Мишел определи целевата дата като 2030 г., говорител на Европейската комисия, която отговаря за оценяването на пригодността на страните кандидатки за членство в ЕС, подложи на съмнение идеята за толкова кратки срокове. Процесът на присъединяване към ЕС трябва да бъде изцяло „основан на заслугите“, заяви говорителят. Комисията трябва да представи доклади за напредъка на страните-кандидатки по-късно тази година, въпреки че един високопоставен дипломат от ЕС заяви, че представянето вероятно ще се забави на фона на интензивното разглеждане на кандидатурата за присъединяване на Украйна.
Референдум
Трябва да се отбележи, че промяната на основните договори на ЕС е труден процес, изискващ провеждането на референдуми в няколко държави. Стремежът към подобна дейност е ограничен сред дипломатите на ЕС, като някои от тях твърдят, че реформите могат да бъдат осъществени и в рамките на съществуващия Лисабонски договор на блока.
Дебатът за разширяването ще се разпали допълнително през следващите месеци, включително на третата среща на Европейската политическа общност на страните извън блока, която ще се проведе на 5 октомври в Испания. Мишел планира да се срещне с лидерите на ЕС, като свика малки групи преди срещата на върха, за да събере мненията им относно разширяването.
Въпреки интензивния фокус върху Украйна, по-малките страни кандидатки също настояват да бъдат чути. Президентът на Косово Вьоса Османи, чиято страна официално подаде молба за присъединяване към ЕС миналата година, приветства предпазливо подновения фокус върху разширяването.
„Вярваме, че е в интерес на всички, всички страни от Западните Балкани да се присъединят“, изтъкна Османи, като добави, че страните все пак не са склонни да чакат вечно, докато ЕС вземе решение.
„Трудно е да не изгубиш търпение, особено когато правиш всичко, което се иска от теб, а после нищо не се случва“, каза още тя.
