Диан Тодоров за българските традиционни ценности и християнски добродетели

Какви са българските традиционни ценности и християнски добродетели? Над този въпрос разсъждава авторът Диан Тодоров, като дава редица интересни примери. Със следващия текст ще прочетете идеи, които са противоположни на общоприетите и може би някои читатели ще го намерят за краен и шокиращ, но ако вникнат в него, ще осъзнаят, че това е реалността. Публикуваме пълния текст без редакторска намеса:

„Наскоро прочетох в медиите, че от Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” говорят за „традиционни ценности“ и „християнски добродетели“ и предлагат въвеждане на оценка за дисциплина. Също така се възстановява Експертния съвет по религия към МОН, целта била формиране на морални устои у децата.

Намирам тези идеи за неприложими в днешно време, тъй като това възпитание е работа на семейния кръг. Училището не е църква и със сигурност ще има много противници на подобни идеи, един от които съм аз. Всеки изповядва различна религия или пък краен атеизъм и никой не може да бъде принуждаван да приеме християнските ценности. Дори за децата това са непонятни думи. Да не бъда погрешно разбран, аз не отричам ценностите, но смятам, че „насила хубост не става”.

Следващият текст се състои от идеи, които са противоположни на общоприетите и може би някои читатели ще го намерят за краен и шокиращ, но ако вникнат в него, ще осъзнаят, че това е реалността.

На първо място да определим кои са традиционните ценности на българина. Да започнем с гостоприемството. Някои хора много искат да изглеждат гостоприемни и отворени към света, но като видим как мигрантите в Европа злоупотребяват с гостоприемството на европейците /убийства, изнасилвания, грабежи, натоварване на социалната система/, ще си спомним българската поговорка, че добрите гостувания са кратки.

Следваща ценност – прословутото трудолюбие на българина. Американският хуморист Дон Маркис казва, че „ако някой ви каже, че е забогатял с упорит труд, попитайте го с чий?” А и ние българите сме научени от години да търсим „на баницата мекото и на работата – лекото”, административна работа на бюро, писарушка с висока заплата. За бачкерите остават заводите, производствените предприятия и земеделието. Не зная дали това се преподава на учениците в училище. Когато някой ви каже, че е много трудолюбив, кажете му, че ви е нужен работник в земеделието и сами вижте реакцията му. Правим се на старателни, докато ни снимат медиите за реклама, особено предизборно.

Друга ценност – грижа за бедните и слабите, християнско милосърдие. Всички знаем, че не следва да се афишират прояви на благотворителност, но политическата класа се хвали с това публично и шумно. Освен това по-добре научи хората да работят, а не да разчитат на благотворителност. Както казва моят любимец Маркиз Дьо Сад, помощта за бедните води до увеличаване на броя им и поява на все повече безделници. Така милосърдието подхранва лентяйството.

Семейството – по време на социализма съществуваше държавен план за увеличаване на населението като брой раждания. Но какво правим, ако бракът не върви? Навремето животът бе по-лесен, по-прост и по-лесно се отглеждаха деца, за разлика от днешни времена, в които с огромни затруднения семействата отглеждат по едно дете. Да се върнем към шейсетте години на миналия век в Италия. До 1960-те в Италия разводът е бил невъзможен.

Във филма „Развод по италиански” героят на Марчело Мастрояни решава да убие жена си, тъй като не може да се разведе с нея, а за да получи по-лека присъда трябвало да докаже, че защитава честта си. Затова започва да търси любовник на съпругата си, за да я хване в изневяра. В подобни патриархални общества жената е домакиня, а мъжът командва, това продължава и понастоящем в ислямските държави. Както казва Маркиз дьо Сад, бракът осъжда жените и мъжете на моногамия, в този случай жената е поверена на мъж, когото не познава, а разводът пък води до друг брак, който също не е гаранция за щастие. Какво точно се разбира под традиционни ценности, които следва да се въвеждат в образованието – господство на мъжа над жената в семейството? Аз също смятам, че не е задължително да имаш граждански брак с партньора/партньорката си, за да го считаш за надежден и свое семейство. Хартийката за сключен брак не топли хората.

Ракийката и салатката – тук ще се съглася, че това наистина е традиционна ценност, която спомага за увеличаване на прирастта на населението, тъй като след няколко ракийки може да се окажеш и бъдещ родител. Емотикон Намигване.
Ще спомена и някои християнски ценности, които се преплитат с традиционните – напр. целомъдрието. Според Маркиз Дьо Сад целомъдрието не е положителна ценност, защото е против същността на човешката природа. Според Маркиза един свят, в който хората са добродетелни и целомъдрени, не би издържал и минута, а развратът е полезен, порокът внася ред. Освен това целомъдрените романи и филми не са интересни за публиката. Оказва се, че това е фалшива добродетел и ако буквално прилагаме текста на Библията „ако те съблазнява окото ти, извади го”, то няма да ни стигнат очите. Аз например се заглеждам по всяка втора жена на улицата и не зная колко очи следва да имам за вадене.

Морал – няма универсално тълкуване на това понятие. Ако си морален само поради страх от наказание или надежда за награда, това е фалшив морал.
Умереност – самият Исус не е бил много умерен, изгонва търговците от храма и прекатурва масите им, нарича религиозните авторитети „змии и рожби ехидни”. Исус не е бил безобиден реформатор, а доста твърдо отстоявал своите позиции. Когато правиш революция или обявяваш Съединение и Независимост, не трябва да проявяваш умереност, а решителност. Ще цитирам и Макиавели: „Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета”.

Смелост и справедливост – знаем, че често справедливостта се купува и не само в съдебните институции. Често този, който печели войната, не е справедлив. Справедливостта често е повод за кръвопролития. Нашите революционери също са търсели справедливост с оръжие в ръка. Колкото до смелостта, Бенковски не е вярвал в смелостта на масовия българин, затова е карал селяните да си подпалват къщите и да си изцапат ръцете с кръв, за да няма връщане назад. Априлското въстание постига целта си и турските кланета карат западната общественост да реагира остро и Русия да се намеси. Бенковски не е разчитал само на българския героизъм.

Любовта към ближния – както казва Ан Райт, това е непостижима ценност, това е повече от неморално, защото не можеш да обичаш безразборно всички хора без никакъв стандарт. Въпреки това хората преценяват по външното поведение, било то и измамно.

Търпението – с това съм съгласен, лешоядът е търпелив.

Добротата – в много случаи привидна. Както разбираме от произведенията на Достоевски, човек е жесток по природа, а добър – по принуда.

Смирението – овцете са смирени, затова ги стрижат и доят.

Не мога изчерпателно да изброя всички традиционни християнски ценности. Темата е доста обширна, философска, и изложението ми не претендира за изчерпателност. Сигурен съм, че ще възмутя много читатели, за което не страдам. Ще успокоя традиционалистите – в някои отношения и аз съм традиционалист, напр. не нося женско бельо и не се определям като „То”. Тук пък защитниците на третия пол ще попитат: „Какво му е на женското бельо и имаш нещо против „То”-то ли?“. Не можеш да угодиш на всички, но пък можеш да угодиш на себе си.

Ще завърша с перифраза на думите на Макиавели: „Добре е да притежаваш само положителни качества, но условията на човешкото съществуване не винаги позволяват да ги проявяваш, и ако не успееш да се предпазиш от пороците, които не ти пречат, няма за какво да се безпокоиш“.“