Каква е разликата между конформистите и неконформистите? Харесвани ли са в България неконформистите? Над тези въпроси разсъждава Диан Тодоров в последния си анализ. В него той въвлича читателите си в играта „конформисти – неконформисти“, а именно:
„Първо ще ви обясня правилата на играта. Съществуват две категории хора – едните приемат и се подчиняват на правилата, а другите, по-революционно настроени, не приемат правилата, бунтуват се срещу статуквото, особено когато го намират за неправилно или глупаво.
Поначало в България и навсякъде по света непослушковците не са особено харесвани. Добре познавам човешката природа и съм наясно, че подмазвачите винаги са харесвани от началствата и властимащите, но не на всеки се отдава угодническото поведение.
Подмазвачите биват награждавани щедро – изпращат ги на безплатни екскурзии, получават по-високи бонуси, радват се на по-добро отношение, галят ги по послушната главица.
За непослушните остават огризките, т.е. носят си последствията от своето поведение. Дори в „по-цивилизованите” времена подобни хора са били изпращани в Белене, Сибир /безплатни екскурзии с еднопосочен билет/, не са били допускани да заемат висши ръководни длъжности и други подобни бонуси.
Съзнавам, че послушковците са необходими на системата, те са нужни за нейното съществуване, тя се храни от тях. По тази причина те могат да спят спокойно, необходими са. Дори Еразъм Ротердамски е бил принуден да пише писма, с които да изразява възхищение от властимащите и да им се хареса, тъй като е зависел от подаянията им, но затова пък е написал сатиричното произведение „Възхвала на глупостта“, което само по себе си говори, че вътрешно той не приема лакейското поведение. Докато на други това им е в природата и те никога не биха се осмелили да противоречат на хора с власт.
Но от друга страна и неконформисти са нужни на този свят, те го променят към по-добро. Давам пример със Съединението /6 септември 1885 г./ и Независимостта на България /22 септември 1908 г./, обявени от хора, неприемащи правилата. Дати и събития, които всеки българин трябва да помни. Също така след месец и нещо е Денят на народните будители /1 ноември/. Всички те са били неконформисти, затова ги наричат будители, но ги оценяват по-късно във времето. Парадоксът е, че послушковците бурно аплодират непослушковците, просто не им достига смелост да проявят подобна инициативност. Не дай боже да засегнат интересите си!
Това е една игра, както казах в началото, която никак не прилича на живота в България. Тук всичко цъфти и връзва, началници и подчинени са се хванали за ръце и вървят заедно към светлото бъдеще, което градят, пеейки Интернационала.
В заключение смятам, че изводът, който се налага от всичко казано дотук, е един: Бъдете послушни! А който не владее изкуството на подмазвачеството /такива като мен/, ще си носи последствията от своето поведение.“
