Основните лихвени проценти на Европейска централна банка /ЕЦБ/ са достигнали ниво, което, ако се поддържа достатъчно дълго, може значително да допринесе за навременното завръщане на инфлацията към нейното целево равнище. Бъдещите решения на Управителния съвет ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще се определят на достатъчно рестриктивни нива докато е необходимо. Това се казва в бюлетина на Европейската централна банка, публикуван от БНБ.
Управителният съвет ще продължи да прилага основаващ се на данните подход при определяне на подходящото ниво и продължителността на ограничението. По-конкретно, решенията му относно лихвените проценти ще се определят от неговата оценка на прогнозите за инфлацията предвид постъпващата икономическа и финансова информация, динамиката на базисната инфлация и силата на предавателния механизъм на паричната политика, допълват от ЕЦБ.
Ефектът от затягането на паричната политика продължава интензивно да се пренася върху по-общите условия за финансиране. Финансирането отново стана по-скъпо за банките, тъй като вложителите заменят овърнайт депозитите със срочни депозити, които са с по-високи лихви, а целевите операции по дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ се преустановяват. Средните лихвени проценти по кредитите за малкия бизнес и по ипотечните кредити продължиха да се повишават през юли съответно на 4,9% и на 3,8%.
От банката прогнозират, че в близките месеци икономиката вероятно ще остане слаба. През първото полугодие на тези година икономиката беше в стагнация като цяло, а последните показатели сочат, че е била по-слаба и през третото тримесечие. По-слабото търсене на износа от еврозоната и въздействието на строгите условия за финансиране препятстват растежа, включително и чрез по-ниските жилищни и бизнес инвестиции.
Секторът на услугите, който до момента беше устойчив, също отслабва. С времето инерцията на икономическия растеж би трябвало да се засили, като се очаква реалните доходи да се повишават, стимулирани от по-ниската инфлация, повишаването на заплатите и силния пазар на труда, като това ще засили потребителските разходи.
С отслабването на енергийната криза правителствата трябва да продължат да оттеглят свързаните с това мерки за подкрепа, съветват още от ЕЦБ. Това е от решаващо значение, за да се избегне засилването на инфлационния натиск в средносрочен план, което в противен случай би предизвикало още по-силна реакция на паричната политика. Фискалната политика следва да бъде ориентирана към повишаване на производителността на икономиката на еврозоната и към постепенното намаляване на високия публичен дълг.
