С огромното мнозинство от 578 гласа „за“ на фона на 24 „против“ и 19 „въздържал се“, Европейският парламент /ЕП/ е одобрил нов търговски инструмент, позволяващ на Европейския съюз /ЕС/ да реагира, в съответствие с международното право и като крайна мярка, ако ЕС или страни членки се сблъскат с икономическо изнудване от чужда държава, опитваща се да повлияе на конкретна политика или позиция.
Целта на инструмента срещу икономическата принуда е да защити суверенитета на ЕС и на държавите членки в един геополитически контекст, в който чуждестранни сили все повече използват търговията и инвестициите като оръжие.
Какво е принуда?
В съответствие с регламента икономическа принуда възниква, когато държава извън ЕС се опитва да окаже натиск върху Съюза или върху страна членка да направи конкретен избор, като прилага или заплашва да приложи търговски или инвестиционни мерки. Този вид принуда отслабва стратегическата автономност на ЕС, но не е обхваната от споразумението на Световната търговска организация /СТО/. Механизмът на СТО за уреждане на спорове не е конкретно приложим за случаи на икономическа принуда, освен ако те не включват също аспекти, които нарушават правилата на СТО.
Съгласно новите правила Комисията ще разполага с 4 месеца, за да разследва потенциалната принуда. Въз основа на констатациите Съветът ще разполага с 8 до 10 седмици, за да реши — с квалифицирано мнозинство — дали е налице принуда. Основната цел ще бъде да се започне диалог, за да се убедят органите на страната, която не е членка на ЕС, да прекратят упражняваната от принуда, но ако тези усилия се провалят, ЕС ще разполага с широк набор от мерки за противодействие. Ако се установи принуда и има съгласие между държавите членки, Комисията ще разполага с 6 месеца, за да очертае подходящия отговор, като информира Парламента и Съвета на всички етапи.
Потенциални мерки за противодействие
Членовете на ЕП засилиха възпиращия аспект на инструмента, като добавиха изчерпателен списък на потенциалните ответни действия, с които ЕС разполага, включително ограничения върху търговията със стоки и услуги, правата върху интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции. Ще бъде възможно да се налагат също и ограничения върху достъпа до пазара на обществени поръчки и капиталовия пазар на ЕС и разрешаването на продукти съгласно химическите и санитарните правила.
Поправяне на вредата
Съгласно новите правила ЕС може да търси „поправяне“ на вредата, която мерките за принуда на страната извън ЕС са причинили. Комисията може също така да прилага мерки за прилагане във връзка с това.
„Този инструмент дава възможност за бърза реакция срещу принудителни мерки, срещу натиск от други държави. Въведохме ясни срокове и ясни дефиниции, за да определим какво представлява една принудителна мярка и как да реагираме на нея. Вече разполагаме с широк набор от мерки за противодействие. Макар че този инструмент за борба с принудата трябва да действа възпиращо, ние ще можем също така да предприемем действия, ако е необходимо, за да защитим суверенитета на Европейския съюз“, заяви докладчикът и председател на комисията по международна търговия /INTA/ Бернд Ланге /С&Д, Германия/.
Следващи стъпки
След като бъде официално приет от Съвета, което се очаква да стане през октомври, регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник.
ЕК предложи механизма през декември 2021 г. по искане на ЕП и в отговор на икономическия натиск, упражняван от САЩ по време на управлението на Доналд Тръмп, както и на многобройните конфронтации между ЕС и Китай. Новият инструмент допълва редица други за търговска защита, приети през изминалите години. През май лидерите на Г-7 съобщиха за стартирането на координационна платформа срещу икономическата принуда, следвайки инициативата на ЕС.
