Политическата маневра, разклащаща следвоенния демократичен ред на Германия, включва законодателен акт, който е толкова обикновен, колкото може и да бъде, пише „Politico“.
Десноцентристките законодатели в източната германска провинция Тюрингия искаха да намалят с малка сума местния данък върху имотите – и го направиха с подкрепата на крайнодясната Алтернатива за Германия или AfD. Този ход наруши дългогодишната традиция, в която основните партии се заклеха да поддържат брандмауер или защитна стена между себе си и AfD, партия, която мнозина в страна, нащрек за наследството на нацизма, виждат като сериозна заплаха за демокрацията. Смята се, че дори приемането на подкрепата на партията би легитимирало крайнодесните сили или би ги направило социално приемливи.
И така, когато парламентаристите от консервативния Християндемократически съюз или ХДС приеха намаляването на данъците в късния следобед през септември с гласове на AfD, това предизвика трусове в политическия пейзаж на страната, които все още отекват.
„За мен едно табу беше нарушено“, каза след гласуването Катрин Гьоринг-Екард, лидер на Зелените, който идва от Тюрингия. И допълва:
„Показва ми не само, че защитната стена е изчезнала, но и че има открито сътрудничество.“
За масовите партии, и по-специално за ХДС, въпросът как да се справят с нарастващото присъствие на крайнодесни радикали в ръководните органи от федералните и щатските парламенти до местните съвети вероятно ще стане още по-досаден. Такъв е особено случаят в провинциите от бивша Източна Германия, където AfD сега води в социологически проучвания с около 28%. Следващата година източните провинции Тюрингия, Саксония и Бранденбург ще проведат парламентарни избори. Проучванията показват, че партията води и в трите провинции. AfD вероятно ще разшири присъствието си в парламентите на Бавария и Хесен, когато тези провинции гласуват в неделя. В Хесен AfD се доближава до това да изпревари лявоцентристката Социалдемократическа партия на германския канцлер Олаф Шолц, според последните проучвания.
Дилемата пред основните партии е ясна. Да се работи с AfD означава да се нормализира партия, която според мнозина се стреми да подкопае републиката отвътре. Но остракирането на партията само отблъсква многобройните ѝ избиратели.
Защитната стена също така служи като непреднамерен политически подарък, позволявайки на AfD да се изобрази – във време на силно недоволство от основните партии – като ясен избор за онези, които искат да изпратят послание за изтребване на политическата върхушка в страната.
В същото време полемиката около последното гласуване в Тюрингия изглежда е изиграла добра роля за благото на AfD, позволявайки на партията да се представи като стремяща се да поддържа, а не да подкопава демокрацията.
„Защитната стена“ е история – и Тюрингия е само началото“, написа лидерът на партията AfD Алис Вайдел в X, бившия Twitter, след вота.
„Време е да отговорим на демократичната воля на гражданите навсякъде в Германия.“
Исторически страхове
Политическите лидери на Германия са напълно наясно, че нацисткото завземане на властта започна с демократичен изборен успех. Всъщност именно в Тюрингия през 1930 г. нацистката партия за първи път пое истинска управляваща власт в коалиция с консервативни партии. Този факт не беше пропуснат от противниците на ХДС. След вота пред Германската прес агенция ръководителят на Лявата партия Джанин Вислер подчерта:
„Германският консерватизъм вече беше стремето на фашизма. Тогава също започна в Тюрингия. Вместо да се поучи от това, ХДС тръгва по път, който е опасен като огън.“
Лидерите на ХДС в Тюрингия отричат, че гласуването за намаляване на данъците означава, че защитната стена се разпада. Те твърдят, че не е имало сътрудничество с AfD преди вота (въпреки че членовете на AfD казват, че е имало дискусии между законодателите). След гласуването Марио Фойгт, ръководител на ХДС в Тюрингия, заяви:
„Не мога да вземам добри, важни решения за държавата, които осигуряват облекчение за семействата и икономиката, зависими от факта, че грешните хора могат да се съгласят.“
Фридрих Мерц, националният лидер на CDU, изпрати смесени сигнали относно защитната стена – или поне какво точно означава защитната стена. Мерц предупреди, че Християндемократическият съюз няма да формира коалиции с AfD, но не беше толкова ясен дали ХДС ще работи с партията по други начини. В телевизионно интервю през лятото той изглежда намекна, че работата с AfD на местно ниво е почти неизбежна. Тогава той каза:
„Ние, разбира се, сме длъжни да предприемем демократични избори. И ако там бъде избран областен администратор, кмет, който принадлежи към AfD, естествено е да търсите начини след това да продължите да работите в този град.“
След като последва шум, Мерц се отказа от коментара.
„Няма да има сътрудничество между CDU и AfD на общинско ниво“, написа той в X, бивш Twitter.
След гласуването в Тюрингия Мерц застана до ръководството на ХДС в провинцията. По германска телевизия той потвърди:
„Ние не се подчиняваме на това кой е съгласен, а на онова, което смятаме за правилно по въпроса.“
Дори някои представители на собствената му партия не виждат нещата по този начин. Даниел Гюнтер, премиерът на ХДС на северната провинция Шлезвиг-Холщайн, остро разкритикува съпартийците си в Тюрингия. Гюнтер беше категоричен:
„Като консерватор, трябва да мога да кажа ясно и просто изречението „Не формирам мнозинство с екстремисти.“
„Санитарен кордон“
Това не е първият път, когато Тюрингия е в центъра на спорове относно защитната стена. През 2020 г. малко известен политик от про-бизнес Свободната демократическа партия, Томас Кемерих, беше избран за премиер на провинцията с подкрепата на ХДС и AfD. Тогавашният канцлер Ангела Меркел нарече гласуването „непростимо“.
В последвалия фурор Кемерих подаде оставка, както и тогавашният ръководител на фракцията на ХДС в държавата. Но като се има предвид голямото присъствие на AfD в местния парламент, въпросът трябваше да изплува отново. Проблемът далеч не е само в Германия. Основните партии са под нарастващ натиск поради възхода на радикалната десница в цяла Европа.
Във Франция партии от целия политически спектър сформираха cordon sanitaire или санитарен кордон, за да не допуснат Марин Льо Пен, лидер на крайнодясното Национално обединение, от президентството. Но тъй като партията на Льо Пен сега е най-голямата опозиционна група в Националното събрание, кордонът става все по-труден за поддържане.
В Европейския парламент, където е издигнат подобен кордон, дясноцентристката Европейска народна партия открито ухажва европейските консерватори и реформисти, дом на полската националистическа партия „Право и справедливост“ и крайнодесните „Братя на Италия“ на италианския премиер Джорджия Мелони партия.
В Тюрингия залозите са още по-високи, тъй като местният клон на AfD включва някои от най-крайните членове на партията. Разузнавателните органи на държавно ниво, натоварени с наблюдението на антиконституционни групи, характеризират местния клон на партията като екстремистки.
Лидерът на AfD в Тюрингия е Бьорн Хьоке, който трябва да бъде изправен пред съда за използване на забранена нацистка реторика. (През 2021 г. той завърши реч с фразата „Alles für Deutschland!“ или „Всичко за Германия!“ – лозунг, използван от нацистките щурмоваци.) Хьоке се противопостави на паметта на Холокоста в Германия и предупреди за „Volkstod“, смъртта на Volk, чрез „подмяна на населението“. Заради подобни възгледи германските съдилища са постановили, че Хьоке с основание може да бъде наричан фашист или нацист.
След гласуването на данъка върху имотите в Тюрингия Хьоке явно беше доволен, твърдейки, че AfD е помогнала за въвеждането на прагматична политика. Той възкликна:
„Денят е просто добър за Тюрингия.“