Парламентарните избори в Полша, които ще се проведат на 15 октомври, много приличат на вражда между двама опитни политически ветерани, пише „Politico“.
Двама мъже – Ярослав Качински, лидер на управляващата дясна партия „Право и справедливост“ (ПиС), и Доналд Туск, който е начело на опозиционната партия „Гражданска платформа“, доминират на сцената на полската политика от две десетилетия насам. Тази година обаче те ще трябва да се справят и с други политически играчи, ако искат да управляват и занапред. Проучване на „Politico“ показва, че до момента нито една партия няма достатъчно подкрепа, за да спечели абсолютно мнозинство в парламента, което означава, че те ще се нуждаят от подкрепата на други по-малки партийни групи като центристката партия „Трети път“, крайнодясната партия „Конфедерация“, както и от лоялността на членовете на собствените си партии, която невинаги е безусловна. Ето седем лица, които имат ключово значение в полската политика.
Ярослав Качински: Кукловодът
Понастоящем 70-годишният политик, който е лидер на партия „Право и справедливост“, е фактическият владетел на Полша.
Първоначално като неособено влиятелна фигура в антикомунистическото движение през 80-те години, Качински постепенно се изкачва по политическата стълбица като депутат през 90-те години, преди да основе настоящата си партия през 2001 г. заедно със своя брат близнак Лех Качински, който е избран за президент и загива през 2010 г., когато правителственият му самолет се разбива в Смоленск, Русия.
Качински управлява ПиС с желязна ръка – всяко важно решение минава през офиса му, който се намира близо до центъра на Варшава. Това е и мястото, което премиерите и дори президентът Анджей Дуда посещават, за да засвидетелстват верността си и уважението си към човека, който наистина управлява Полша.
Ако ПиС се задържи на власт, можем да очакваме същия строг подход от обичащия котките ерген, който същевременно храни открита ненавист към Доналд Туск.
Доналд Туск: Спасителят
Центристки либерал с проевропейска програма, 66-годишният Туск е съосновател на партията „Гражданска платформа“ през 2001 г., месеци преди братята Качински да създадат ПиС.
Той поема поста министър-председател през 2007 г., след като „Гражданска платформа“ сваля от власт краткотрайното правителство на ПиС. Той доминира в полската политика, преди да се премести в Брюксел и да стане председател на Европейския съвет през 2014 г. Без неговата харизма и политически опит партията, която той остави зад гърба си, се разпадна, отваряйки пътя на ПиС да спечели властта през 2015 г. След като подкрепата за „Гражданска платформа“ се срина в социологическите проучвания, Туск се завърна в Полша през 2021 г., за да се опита да възстанови предишната слава на партията си и да спаси ЕС.
Подобно на Качински, понастоящем Туск е обект на ненавист от страна на враждебен електорат, но присъствието му несъмнено съживи опозицията.
Матеуш Моравецки: Банкерът
55-годишният Моравецки, който е сегашният избор на Качински за министър-председател, е започнал работа във финансовия сектор, като е спечелил милиони в банковия сектор, преди да се присъедини към кабинета на Туск като икономически съветник през 2010 г.
По-късно той взе решение да премине към редиците на партия ПиС и стана министър-председател през 2017 г. като по-млада и динамична алтернатива на напускащата Беата Шидло. Предвид отличното му владеене на английски език (рядкост в редиците на ПиС) и опит в областта на финансите и правото на ЕС, партията се надяваше, че той ще смекчи конфликта с Брюксел и ще подобри имиджа ѝ в чужбина. Вместо това обаче под ръководството на Моравецки Полша беше разтърсена от залитане към авторитаризъм и драматичен упадък на върховенството на закона, чиято кулминация е продължаващата съдебна битка с ЕС.
Рафал Тшасковски: Принцът
51-годишният кмет на Варшава Тшасковски отдавна е спряган за бъдещето на „Гражданската платформа“, a в случай че Туск се оттегли – за неин следващ лидер. Красноречив, харизматичен и защитник на европейските ценности, той успя да изгради коалиция с други източни столици на ЕС, за да се противопостави на автократичните тенденции на техните национални правителства.
Засега той изключва възможността да се бори с Туск за поста министър-председател, ако „Гражданската платформа“ спечели изборите.
Збигнев Зиобро: Шерифът
53-годишният Зиобро е един от малцината политици в страната, които са се изправяли директно срещу Качински и са оцелели политически. Преди много време той беше спряган за наследник на Качински, но двамата се скараха и Зиобро напусна ПиС, за да създаде своя крайнодясна партия „Единна Полша“.
Влиянието и властта на Зиобро – той е едновременно министър на правосъдието и главен прокурор, както и контролът му върху следователите, които могат да свалят политически съперници, го превръщат в ключово лице във всяко ново правителство.
Славомир Менцен: Разрушителят
Макар че е само на 36-годишна възраст Менцен вече е доказал способността си да преобръща хода на политическите прогнози.
Данъчен консултант, предприемач (има собствена марка бира) и самоопределящ се като либертарианец, Менцен оглавява „Конфедерацията“ – обединение на по-малки крайнодесни формации, които се разглеждат като потенциални лидери в следизборната борба за власт. Въпреки че ръководството на партията не харесва социалната държава, създадена от ПиС, усилено се говори за възможността Менцен да влезе в коалиция с Качински в замяна на изгоден пост в правителството.
Шимон Холовня: Размирникът
Обещавайки да прекъсне 20-годишния политически модел, който може да се нарече Туск-Качински, бившият телевизионен водещ стартира центристкото движение „Полша 2050“ на фона на кандидатурата си за президент през 2020 г., където завърши трети след Дуда и Тшасковски.
Убеждаван от Туск да се присъедини към неговия общ политически съюз – „Гражданската коалиция“, Холовня вместо това избира необичаен политически съюз с аграрната Полска народна партия. Наречени „Трети път“, двете партии трудно намират съгласувано послание, а личните претенции на Холовня към Туск не подпомагат шансовете им.
За да си осигури места в парламента, „Трети път“ трябва да получи поне 8% от гласовете, като при по-малко от 8% тези гласове ще помогнат на най-големите партии и ще бъдат от ключово значение за това ПиС да получи достатъчно места, за да управлява сама.
