Преди три години беше извършена промяна в Кодекса на труда относно обезщетението при пенсиониране на работниците или служителите.
Съгласно тази промяна при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Често работещите се обръщат към специалисти с въпроса дали могат да получат такова обезщетение, ако изпълняват условието да са работили 10 години от последните 20 години при един и същ работодател, но при положение че напускат работа поради ред причини, без да са придобили или упражнили правото на пенсия. Отговор на този въпрос предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, пред „Фокус“. Той посочва:
„Ако работещия полага труд по допълнителен трудов договор, успоредно на основния такъв, при друг работодател (т. нар. външно съвместителство), не следва да повлияе на липсващия трудов стаж, защото законът изрично казва, че това следва да бъде само за работа при същия работодател или в същата група предприятия, предаде Pariteni.bg.
Ако през последните 20 години не по-малко от 10 години трудов стаж са придобити от работника или служителя при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение, обстоятелството по колко трудови договори с този работодател е придобит трудовият стаж няма значение, като в периодите на „прекъсване“ работникът или служителят може да е работил и при други работодатели. Изискването е 10-те години да бъдат при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение.
Ако при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение, са придобити по-малко от 10 години трудов стаж през последните 20 години, той трябва да извърши преценка дали необходимият 10 години трудов стаж не се допълва от трудов стаж, придобит от работа при друг работодател, с когото попадат в една и съща група предприятия.“
Припомняме ви, че съгласно закона „група предприятия“ е понятие по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който определя, че „група от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието-майка.
Също така работниците и служителите не биха могли да уговарят клауза между с работодателя, че при напускане ще получават обезщетението от 6 заплати, защото правото на това обезщетение възниква само, когато са изпълнени изцяло изискванията/условията на чл. 222, ал. 3 Кодекса на труда, т.е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят трябва да е придобил и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването.
Тези изискванията на закона са задължителни и от тях не се допуска отклонение, включително каквито и да е уговорки в допълнителни споразумения. Ето защо няма възможността за уговаряне на подобно условие в трудов договор или допълнително споразумение.
