Докато руските ракети разрушават град Авдеевка, Хана отчаяно се опитва да избяга, пише „BBC“. Възрастната майка на жената обаче отказва да напусне дома си.
„Не мога да я оставя“, казва ни Хана по телефона и продължава:
„Тя каза, че иска да спи в собственото си легло. Тя е на 71 години и има проблеми с краката си. Ако остане сама, няма да може да си набави вода или дърва за отопление.“
Сгушени в апартамента си на петия етаж, живеещи под почти постоянни бомбардировки и въздушни удари, те са сред последните останали жители на Авдввка. Този стратегически важен и ожесточено оспорван град се намира точно на фронтовата линия в Източна Украйна. Повечето хора са избягали. Сражения тук се водят от 2014 г., но от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари миналата година населението е намаляло от над 30 000 души до малко над 1000 души.
По-рано този месец Русия започна мащабна офанзива срещу града и през последните дни боевете се засилиха. Украинският президент Володимир Зеленски определи ситуацията като „особено тежка“. Хана описва:
„Прозорците и вратите са изпочупени навсякъде. При нападенията всеки ден е трудно да се поправят, защото всеки ден се чупят отново.“
Градът понякога се описва като врата към град Донецк, който от 2014 г. е окупиран от Русия и нейните прокси сили. Превземането на Авдеевка – която се намира наблизо – ще им позволи да изтласкат фронтовата линия назад, което ще затрудни украинските сили да си върнат територията.
Хана казва, че да отидеш до последния магазин в града означава да рискуваш живота си на собствена отговорност.
„Няма места, където можеш да се скриеш в случай на нападение… ако чуеш сирена, нямаш достатъчно време да се прибереш на безопасно място.“
Оттогава този магазин е разрушен. Сега жителите на Авдеевка разчитат още повече на едно място, известно като точка на непобедимост. Такива изградени от правителството пунктове за помощ можете да откриете навсякъде в страната. Те са предназначени да осигуряват храна, топлина, енергия и убежище. А за някои от жителите на Авдеевка пунктът на непобедимост вече е техен дом.
Марина, медицинска сестра на 40 години, работи като доброволец в обекта и се премества в него, след като вратите и прозорците на дома ѝ са изпочупени при нападението. Но дори и в относителната безопасност на мазето, жената признава, че не може да спи много.
„Ракети летят всяка нощ. Всеки ден и всяка нощ. Твърде много. Всеки изпитва страх.“
Порасналият син на Марина е избягал от Авдеевка. Тя се надява скоро да го последва.
Извеждането на хората от града е трудно и опасно. Специално полицейско подразделение, известно като „Белите ангели“, ръководи евакуацията, въпреки че понякога им е трудно да убедят хората да напуснат. Хеннадий Юдин, член на екипа, споделя, че през последната седмица са извели на безопасно място 50 души. Ситуацията в района обаче се е влошила значително.
„Има постоянни нападения срещу града и близките села. Изстрелват се или от артилерия, или от многоцелеви ракетни установки, или от авиацията – управляеми въздушни бомби, ракети. Те атакуват града и селата, къщите, в които живеят хората.“
Докато Марина се подготвя за евакуация, тя си спомня за Авдеевка преди избухването на войната.
„Имаше парк, булевард. Имаше много магазини. Засаждахме дървета. Беше много красиво тук. Имахме културен център, много фестивали и тържества.“
Тя се надява един ден да се върне. Но приютена в разрушенията на родния си град, жената се опасява, че няма да има за какво да се върне.
„Вече няма Авдеевка.“
