Армения може да договори условията за всеобхватно мирно споразумение със съседен Азербайджан, което би сложило край на ожесточеното регионално съперничество помежду им след 3 десетилетия на военни действия, обяви по-рано днес министър-председателят на южнокавказката държава. В своя реч по време на конференция в Грузия арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че неговото правителство може да подпише „споразумение за мир и установяване на отношения“ със съседката си „през следващите месеци“, предаде „Politico”.
В същото време Пашинян разкри, че е бил одобрен нов проект, известен под името „Кръстопът на мира“, предназначен да отвори отново достъпа до пътни и железопътни връзки, които са били блокирани от десетилетия на фона на тлеещия конфликт с Азербайджан и неговия близък съюзник Турция.
Това изявление беше отправено само няколко седмици, след като Азербайджан предприе светкавична офанзива, за да поеме контрола над Нагорни Карабах, за който двете страни претендират от разпадането на СССР до днес. Около 100 000 етнически арменци, живеещи в планинската територия, са били принудени да напуснат домовете си, след като непризнатата им сепаратистка държава се разпадна след 30 години фактическа автономия.
Във вторник външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов заяви, че решителните военни действия означават, че сега има „реални шансове за сключване на мирен договор между Азербайджан и Армения в рамките на кратък период от време“. Той обясни още, че страната му не планира да използва сила, за да завземе територия отвъд международно признатата граница, въпреки твърденията, че може да се стигне до нов конфликт заради транспортните маршрути.
Предишните усилия за посредничество между двете бивши съветски републики от страна на САЩ, ЕС и Русия не успяха да предотвратят насилието в миналото, като обсъждането на въпроси като транспортната свързаност и демаркацията на границата завършваше с неуспех.
Според Тигран Григорян, ръководител на Арменския регионален център за демокрация и сигурност, в Ереван засега очакванията не са особено оптимистични.
„На мирния договор се отдава прекалено голямо значение. За мен е очевидно, че договорът не е краят на никакъв процес и дори ако нещо бъде подписано, Азербайджан ще продължи да прилага максималистичен подход и ще продължи да оказва натиск върху Армения, за да получи всичко, което иска от този процес,“, твърди още Григорян.
Миналия месец Пашинян призна пред „Politico”, че руските мироопазващи сили са се провалили в Нагорни Карабах и че е време да се решат проблемите със съседите на страната му директно, а не да се разчита на подкрепата на Москва. Вчера той отново подчерта необходимостта от „разнообразяване на отношенията на страната в сферата на сигурността“ и намекна, че вече не вижда смисъл от руските военни бази на арменска земя.
