Само 3 седмици след началото на най-смъртоносната война между Израел и Хамас, вече е ясно, че кръвопролитието е обърнало с главата надолу дългогодишните предположения в Израел и региона, предава „Асошиейтед прес“.
Израелските военни и разузнавателни служби бяха разкрити като некомпетентни и зле подготвени. Десетилетията на опити на израелския премиер Бенямин Нетаняху да остави настрана палестинците и усилията на САЩ за управление на конфликта, вместо да го разрешат, имаха лош обратен ефект.
Чувството за лична сигурност на израелците беше разбито. Традиционният подход на международната общност да призовава Израел да се оттегли от окупираните земи в замяна на мир сега изглежда извън въпроса. Ето какво изтъква Надав Еял, коментатор на израелския вестник Yediot Ahronot:
„Много парадигми се сринаха с тази убийствена атака на Хамас.“
Как ключовите играчи са сгрешили?
Израелска сигурност
През десетилетията израелските военни и служби за сигурност изградиха репутация на почти непобедими чрез усъвършенствано събиране на разузнавателна информация, дръзки тайни операции и възпиране.
Израелските разузнавателни звена следят палестинците с чувствителни инструменти за наблюдение. Пътуващите в и извън Газа бяха подложени на задълбочени проверки и разпити, които заедно с мрежа от информатори дадоха на Израел масивна база данни. Това беше подкрепено от високотехнологична армия, оборудвана с толкова прецизен интелект, че дрон може да убие издирван боец в леглото му, като остави останалата част от къщата му непокътната. Границата беше укрепена с танкове, армейски бази, масивна разделителна бариера, оборудвана с камери и сензори, и подземна стена, смятана за непробиваема.
Все пак на 7 октомври екстремистите пробиха бариерата незабелязани и навлязоха в израелските градове без съпротива. Отне часове на израелските сили да отговорят, позволявайки на екстремистите да убият над 1400 души, повечето цивилни, и да хванат над 200 заложници. Ще минат дни преди израелските сили за сигурност да си възвърнат контрола, а около две дузини гранични общности остават евакуирани.
Ръководителите на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет и израелското военно разузнаване признаха провала и поеха отговорност. Те остават на работа, докато Израел води своята война. Но те може да са сред дълга поредица от очаквани оставки и уволнения, когато прахът се улегне.
Министър-председателят Бенямин Нетаняху
Нетаняху оцелява в дългата си политическа кариера, като убеждава нацията, че е най-квалифициран да ги защитава и третира палестинците като страничен въпрос.
Той многократно се съпротивлява на опитите за подновяване на мирните преговори и отхвърля призивите за създаване на независима палестинска държава. Вместо това той се опита да управлява конфликта с комбинация от икономически стимули за палестинците, подкрепени от случайни военни операции срещу палестински екстремисти, като в същото време разширяваше еврейските селища на Западния бряг и поддържаше задушаваща блокада на Газа.
Нетаняху се възползва от разделенията между съперничещите си палестински правителства на Западния бряг и Газа – политика, която често служи за укрепване на Хамас за сметка на международно признатата Палестинска власт. Това подкопа президента на палестинската власт Махмуд Абас и даде извинение за отказ от преговори за мир.
Докато се опитваше да отстрани палестинците, той ухажваше богатите арабски страни от Персийския залив с убеждението, че това ще принуди палестинците да приемат споразумение, което е далеч от независимостта. Посланието му беше, че Израел може да бъде силна държава и гражданите могат да се наслаждават на начин на живот в западен стил, като същевременно сдържат палестинците с мощна армия и разделителни стени.
Този светоглед беше преобърнат от атаката на Хамас и дългата политическа кариера на Нетаняху сега изглежда застрашена, тъй като правителството му е изправено пред широко разпространено вътрешно възмущение. Нетаняху, който обича да се хвали с военните и икономическите успехи на страната си, ще бъде запомнен като човекът, който ръководеше най-лошата атака в историята на Израел.
Тази седмица Нетаняху призна, че той, подобно на много други, „ще трябва да даде отговори“ на обществеността – но едва след края на войната. Еял заяви:
„Просто не мога да си представя израелски премиер да оцелее след такъв колосален провал – не само в историята на ционисткото движение и държавата Израел, но и колосален провал в еврейската история.“
Двуразови решения
Откакто посредничеха за временни мирни споразумения преди три десетилетия, Съединените щати преследваха две понякога противоречащи си цели. Тя многократно е призовавала за създаването на палестинска държава. Но с изключение на шепа краткотрайни мирни планове, тя не направи много за популяризиране на тази цел, като вместо това се фокусира върху управлението на конфликти, предотвратявайки кипенето на напрежението и оставянето на крехко статукво. В много отношения последната война е резултат от този неуспешен подход. То показа, че статуквото не е устойчиво и всъщност подкопава шансовете за решение с две държави, отчасти като позволи на Израел да разшири селищата и да задълбочи своята 56-годишна безсрочна военна окупация.
Междувременно израелците в преобладаващата си част виждат изтеглянето си от Газа през 2005 г. като провал, който според тях е довел до възхода на Хамас и катастрофата на 7 октомври.
Мазал Муалем, коментатор на Yediot Ahronot, казва, че няма да има апетит за териториален компромис с палестинците след войната. Тя изтъкна:
„Никой няма да евакуира дори едно парче земя през следващото поколение.“
Не че териториалният компромис някога е бил вариант. Нетаняху, който управлява с изключение на една година от 2009 г., никога не е изразявал желание да предаде окупираната земя на палестинците. Но Еял вижда повишена милитаризация и малък апетит за дипломатически инициативи.
„Почти невъзможно е да се поемат рискове“, каза той.
Израелският историк Том Сегев, който документира изкореняването на палестинските общности по време на войната около създаването на Израел, коментира, че не може да изключи масово експулсиране на палестинци от Газа.
Атаките от 7 октомври реализираха дълбоко вкоренените израелски страхове, че палестинците не са готови да приемат съществуването на Израел. Докато Сегев смята, че е твърде рано да се каже в каква посока е тръгнала войната, настроенията са ясни.
„Хората казват: „Изгонете ги от Газа“, категоричен е той.
Ивицата Газа
Израел изтегли своите заселници и войници от Газа през 2005 г., след като заключи, че продължаващата окупация на гъсто населената палестинска територия е несъстоятелна. Близък съветник на тогавашния министър-председател Ариел Шарон каза, че изтеглянето също има за цел да опакова мирните усилия „във формалдехид“ и да предотврати създаването на палестинска държава със Западния бряг в основата.
Оттеглянето остави вакуум, който Хамас бързо запълни. Ислямската въоръжена група спечели палестинските парламентарни избори през 2006 г., а на следващата година насилствено иззе контрола над Газа от палестинската власт. Израел наложи блокада, ограничавайки движението в и извън Газа с надеждата да отслаби Хамас. Тя води поредица от войни и по-малки битки с Хамас – политика, известна като „косене на тревата“, която имаше за цел да държи групата под контрол.
В може би най-голямата си грешка Израел заключи, че Хамас се е превърнал от въоръжена групировка, ангажирана с унищожаването на Израел, в по-прагматична организация, фокусирана върху управлението и оцеляването. Атаката от 7 октомври доказа, че военното крило на Хамас е по-мощно, по-добре въоръжено и по-организирано, отколкото Израел предполагаше.
Израел „заспа на волана“, пише Амос Харел, коментатор по военните въпроси за всекидневника „Аарец“. Той продължава:
„Израелското общество потисна разклоненията на палестинския конфликт, убеди се, че може да продължи да развива проблема, без да търси решение, и потърси доходоносни недвижими имоти и евтини ваканции в чужбина.“
Израел се зарече да унищожи Хамас, но това няма да е лесна задача срещу група със значителна обществена подкрепа и утвърдено военно присъствие в Газа. И дори ако Израел надделее, той не е представил ясна стратегия за излизане.
Министърът на отбраната Йоав Галант заяви, че Израел не иска да носи отговорност за цивилни въпроси – което показва, че Израел не иска да окупира отново Газа. Страната също така призова за „нов режим на сигурност“, без да дава подробности.
Президентът Джо Байдън каза в сряда, че „когато тази криза приключи, трябва да има визия за това какво следва“.
„И според нас това трябва да бъде решение с две държави“, добави той, повтаряйки същата формула, която е в основата на 30 години провал.