Доц. д-р Григор Сарийски пред Искра.бг: Социална политика не се прави през косвени данъци!

1
400
Григор Сарийски
Григор Сарийски. Снимка: Facebook

„Не виждам икономическата логика в мерките, които се предлагат. Проблемът е, че когато се поставя по този начин данъчната отстъпка, тя достига единствено до собствениците на заведения и то не до тези заведения, до които е необходимо да достигне.“

Това коментира пред Искра.бг икономистът от Института за икономически изследвания доц. д-р Григор Сарийски по повод внесените в парламента промени в данъчните закони за 2024 година от Министерския съвет. Те предвиждат отново Данък добавена стойност за ресторантьорите да бъде 9%, а за хляба и брашното ставката да бъде нулева.

Сарийски припомни, че при въвеждането на мярката през 2020 година бе анонсирано, че цените в ресторантите ще намалеят. Но какво се случи в действителност:

„Общото увеличение на цените и увеличението в сектор „Ресторанти и хотели“ през второто полугодие на 2020 година са абсолютно идентични. Тоест, не само, че нямаше понижение, а имаше продължаващо повишение, което е съпоставимо с увеличението на общата кошница от стоки и услуги. След това започна да се говори, че не било толкова за домакинствата, колкото да се помогне на собствениците на заведения, защото те са били тежко ударени от кризата.“

Икономистът обаче подчерта, че самият дизайн на мярката е направен така, че да не подпомага точно тези, които са били ударени най-тежко от COVID кризата. И даде пример със заведение, което е запазило своя оборот от 100 000 лева и друго, чийто приходи са спаднали до 0. Така първото ще получи данъчно облекчение на база на своя оборот, а второто, което е пострадало най-сериозно от кризата, няма да има никаква реална финансова подкрепа от държавата.

Сарийски подчерта, че има други похвати, използвани в различни страни, за подпомагане на тези бизнеси, които имат най-голяма нужда. Те трябва да бъдат приложени и за самите граждани, които се нуждаят от подкрепа от държавата, като енергийно бедните, например. 

Що се отнася до нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното експертът обясни, че там става въпрос за нееластично търсене, защото каквато и да бъде цената на хляба, то неговото търсене ще остане постоянно в някакви определени граници.

„Когато правите промените на ставките на ДДС и по този начин се променя цената, това няма да има кой знае какво отражение върху потреблението на хляб. Но опираме до същия проблем, че собствениците на хлебопекарни – онези, които продават хляб, преценяват каква част от получената облага да дадат на крайния потребител, дали да намалят цената на хляба, и каква част да задържат за себе си. Ако погледнете цените не хляба, ще видите, че дефакто там понижение нямаше“, посочи още Григор Сарийски и подчерта:

„Ако искате да се прави социална политика, особено в настоящия контекст, не е начинът това да се прави през косвени данъци!“

Икономистът обясни, че социална политика се прави чрез подпомагане на конкретните групи. И даде пример с енергийно бедните, за които първо трябва да се направят критерии и след това могат да им се дава помощ под формата на талони или облекчение от цената. По отношение на бизнеса Сарийски цитира германския опит, където се покриват част от разходите на компаниите, които имат нужда от това.

„Ако иска държавата да подпомогне тези предприятия, за да може когато се възстанови икономиката, да се върне една нормална конкурентна среда, тя може да покрие част от фиксираните разходи, за да могат тези предприятия да „премостят“ икономическата зима. Винаги след периоди на криза на пазара остават икономически агенти, които са доста по-ограничен кръг и това създава предпоставки за монополизация и създаване на картелни споразумения. Логиката на подпомагането на предприятията е точно тази – да се запази конкурентната среда. А чрез косвените данъци се прави точно обратното“, категоричен бе експертът.

На въпрос на Искра.бг за предвидените мерки за изсветляване на ресторантьорския и хотелиерския бизнес като поставяне задължително на ПОС терминали в заведенията 2, 3, 4 и 5 звезди и забрана за заплащането на заплатите на ръка, Сарийски изрази скептицизъм, че ще доведат до желания ефект. Той посочи:

„Мерките няма да доведат до никакъв друг ефект, освен до усложняване на самия бизнес за ресторантьорите и хотелиерите.“

Икономистът даде пример и с анонсираната мярка потребителите да събират своите касови бележки и след това да попълват документи, на базата на които да получават облекчение заради платения Данък добавена стойност. Сарийски направи изчисление, според което ако даден човек наистина извърви цялата тежка процедура, то той ще успее да си възстанови обратно едва около 1.60 лева на месец. Затова е спорно дали потребителите изобщо ще прибягнат до тази мярка.

Дали предложенията за промени в данъчните закони ще станат реалност зависи от Народното събрание, което има последната дума.

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките /БАН/. Защитил е дисертация на тема „Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България“. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Абониране
Известие от
guest

1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Тсня
Тсня
1 година по-рано

Преките данъци правят промените и средната класа.
И стига вече с дъвката за ресторантите.
Има много по-наболели въпроси.
Завишете преките данъци на богатите.