При представянето на кампанията си в Айова тази година Доналд Тръмп заяви, че по време на президентството си е бил възпрепятстван да използва армията за потушаване на насилието в градове и щати предимно на демократи.
Наричайки Ню Йорк и Чикаго „бърлоги на престъпността“, фаворитът за републиканската президентска номинация през 2024 г. заяви пред аудиторията си: „Следващия път няма да чакам. Едно от нещата, които направих, беше да ги оставя да управляват, а ние ще покажем колко зле си вършат работата.“ И добави:
„Е, ние го направихме. Не е нужно да чакаме повече.“
Тръмп не е разписал точно как би могъл да използва армията по време на втория си мандат, въпреки че той и съветниците му предполагат, че ще имат широка свобода на действие да призоват военни части. Макар че редовното разполагане на военни в границите на страната би било отклонение от традицията, бившият президент вече даде сигнал за агресивна програма, ако спечели, от масови депортации до забрани за пътуване, наложени на някои държави с преобладаващо мюсюлманско население.
Законът, създаден за първи път в младостта на страната, ще даде на Тръмп като главнокомандващ почти неограничени правомощия за това, заявиха военни и правни експерти в поредица от интервюта.
Законът за въстанието позволява на президентите да призовават военни части от резерва или на активна служба, за да реагират на размирици в щатите – правомощие, което не подлежи на съдебен контрол. Една от малкото му предпазни огради изисква от президента единствено да поиска участниците да се разпръснат.
„Основното ограничение за използването на Закона за въстанията от страна на президента е основно политическо, а именно, че президентите не искат да бъдат хората, които изпращат танкове да се движат по главната улица“, казва Джоузеф Нън, експерт по национална сигурност в Центъра за правосъдие „Бренан“. Той признава:
„В закона наистина няма много неща, които да спрат ръката на президента.“
Говорител на кампанията на Тръмп не отговори на многобройните молби за коментар относно това какви правомощия може да използва Тръмп, за да осъществи плановете си.
Конгресът приема закона през 1792 г., само 4 години след ратифицирането на Конституцията. Нан обясни, че той е сбор от различни закони, приети между това време и 70-те години на XIX в. – време, когато не е имало почти никакви местни правоприлагащи органи. Той е категоричен:
„Това е закон, който в много отношения е създаден за държава, която вече не съществува.“
Това е и едно от най-съществените изключения от Закона за правоприлагането (Posse Comitatus Act), който по принцип забранява използването на армията за целите на правоприлагането.
Тръмп говори открито за плановете си в случай на спечелване на президентския пост, включително за използване на военни на границата и в градове, които се борят с насилствената престъпност. Плановете му включват и използването на военните срещу чуждестранни наркокартели – мнение, което се споделя от други кандидати на Републиканската партия, като губернатора на Флорида Рон ДеСантис и Ники Хейли, бивш посланик на ООН и губернатор на Южна Каролина.
Заплахите повдигнаха въпроси за значението на военната клетва, президентските правомощия и за това кого Тръмп би могъл да назначи, за да подкрепи неговия подход.
Тръмп вече намекна, че може да върне пенсионирания армейски генерал-лейтенант Майкъл Флин, който за кратко беше съветник на Тръмп по националната сигурност и два пъти се призна за виновен, че е излъгал ФБР по време на разследването му за руско влияние, преди да бъде помилван от Тръмп. След изборите през 2020 г. Флин предложи, че Тръмп може да изземе машините за гласуване и да нареди на военните в някои щати да помогнат за повторното провеждане на изборите.
Опитите да се задейства Законът за въстанието и да се използват военните за вътрешен ред вероятно ще предизвикат отпор от страна на Пентагона, където новият председател на Обединения комитет на началник-щабовете е генерал Чарлз К. Браун. Той е един от осемте членове на Съвместния комитет на началник-щабовете, които подписаха меморандум до военнослужещите след нападението срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. В бележката се подчертава клетвата, която са положили, и събитията от този ден, които са имали за цел да спрат удостоверяването на победата на демократа Джо Байдън над Тръмп, се наричат „подстрекателство и бунт“.
Въпреки това Тръмп и неговата партия запазват широка подкрепа сред тези, които са служили в армията. AP VoteCast, задълбочено проучване сред повече от 94 000 избиратели в цялата страна, показа, че 59% от американските военни ветерани са гласували за Тръмп на президентските избори през 2020 г. На междинните избори през 2022 г. 57% от военните ветерани са подкрепили републиканските кандидати.
Президентите са издали общо 40 прокламации, позовавайки се на закона, като някои от тях са правени многократно за една и съща криза, каза Нан. Линдън Джонсън се позовава на него три пъти – в Балтимор, Чикаго и Вашингтон – в отговор на размириците в градовете след убийството на д-р Мартин Лутър Кинг-младши през 1968 г.
По време на епохата на гражданските права президентите Джонсън, Джон Ф. Кенеди и Дуайт Айзенхауер използват закона, за да защитят активисти и ученици, които десегрегират училищата. Айзенхауер изпраща 101-ви въздушен десант в Литъл Рок, Арканзас, за да защити чернокожите ученици, които интегрират Централната гимназия, след като губернаторът на този щат активира Националната гвардия, за да не допусне учениците.
Джордж Буш-младши е последният президент, който използва Закона за въстанието – отговор на бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г. след оправдаването на белите полицаи, които пребиха чернокожия шофьор Родни Кинг при инцидент, заснет на видео.
Многократните опити за позоваване на закона при новото президентство на Тръмп биха могли да окажат натиск върху военните лидери, които биха могли да бъдат изправени пред последствия за действията си, дори ако са извършени по указание на президента.
Майкъл О’Ханлън, директор на отдела за изследвания в областта на външната политика в мозъчния тръст Brookings Institution, заяви, че въпросът е дали военните проявяват достатъчно въображение при сценариите, които представят на бъдещите офицери. Двусмислието, особено когато става дума за сила, не е нещо, което военнослужещите приемат с удоволствие, коментира той. О’Ханлън, който специализира в областта на отбранителната стратегия на САЩ и използването на военна сила, заяви:
„В нашата страна има много институционални проверки и баланси, които са доста добре развити от правна гледна точка, и това ще затрудни президента просто да направи нещо произволно от нищото. Тръмп обаче е добър в разработването на полу-логичен ред на мисли, който може да доведе до място, където има достатъчно хаос, достатъчно насилие и правна неяснота, за да се призоват военните.“
Представителят на Демократическата партия Пат Райън от Ню Йорк, първият възпитаник на Военната академия на САЩ, който представлява конгресния окръг, включващ Уест Пойнт, заяви, че е полагал клетва три пъти, докато е бил в училището, и допълнителни пъти по време на военната си кариера. Той каза, че в часовете по дисциплина се е обръщало голямо внимание на отговорностите на офицера пред Конституцията и народа, който е под негово командване. И потвърди:
„Наистина ни втълпяваха сериозността на клетвата и пред кого е била и пред кого не е била.“
Райън изтъкна твърдението си, че това е всеобщо разбираемо, но 6 януари „беше дълбоко обезпокоителен и ме събуди“. Няколко ветерани и военнослужещи на активна служба бяха обвинени в престъпления във връзка с нападението.
Въпреки че тези връзки са обезпокоителни, той каза, че според него тези, които таят подобни чувства, съставляват много малък процент от военните.
Уилям Банкс, професор по право от университета в Сиракуза и експерт по право на националната сигурност, заяви, че военният служител не е принуден да изпълнява „незаконни заповеди“. Това би могло да създаде трудна ситуация за лидерите, чиито части са призовани за вътрешна полиция, тъй като те могат да бъдат обвинени в предприемане на незаконни действия.
„Но има голям палец на везната в полза на тълкуването на президента дали заповедта е законна“, каза Банкс и заключи:
„Бихте имали наистина голям проблем и бихте вдигнали голям шум вътре в армията, ако решите да не следвате президентска заповед.“
Нан, който предложи стъпки за ограничаване на позоваването на закона, заяви, че на военнослужещите не може да се нарежда да нарушават закона. Той заяви:
„Членовете на армията са законово задължени да не се подчинят на незаконна заповед. В същото време това е много да се иска от военните, защото те също са длъжни да изпълняват заповеди. А наказанието за неподчинение на заповед, която се оказва законна, е край на кариерата ви и може би ще влезете в затвора за много дълго време. Залогът за тях е изключително висок.“
