Ако не се провеждаше Световното първенство по футбол, корупционният скандал, който разтърси Европейския съюз /ЕС/, можеше да има съвсем друго име. Според първия доклад на белгийските тайни служби за разследването, отразен от „Politico“, проверката, която по-късно щеше да се превърне в скандала „Катаргейт“, започна, след като Белгия получи сигнал от „доверена европейска разузнавателна служба“, че двама италиански членове на Европейския парламент /ЕП/ са били подкупени от марокански шпиони, за да „насърчават интересите на Кралството“ в институцията. Всъщност не след дълго след задържането на първите заподозрени, белгийските власти издадоха уведомление за европейска заповед за арест за Абдеррахим Атмун, посланик на Мароко в Полша.
Според официалните данни той е получил финансови средства от мароканските власти, за да подкупи членове на Европейския парламент, „за да се предотврати гласуването на резолюции, които биха били против интересите на Мароко, или за да се приемат резолюции, които биха били в полза на Мароко, като по този начин биха допринесли за подобряване на имиджа на тази страна“.
Съдия-следователят по делото също така поиска от френските власти да запорират имуществото на Атмун във Франция, където той притежава хотел и апартамент. Според доклад на белгийските тайни служби към онзи момент Атмун, който също е френски гражданин, не е бил открит веднага, вероятно защото тогава се е намирал временно в Мароко и извън обсега на органите на Европейския съюз. Това, което трябва да се отбележи обаче е, че докато белгийските власти може би са се опитвали да заловят посланика, никой в Европа не се е заел да разследва и санкционира работодателите му от мароканското правителство и тайните служби.
Въпреки твърденията на белгийските следователи, че мароканската държава е ръководила многогодишна корупционна операция, насочена към сърцето на демокрацията в Европейския съюз, до момента нито един европейски лидер не е разкритикувал официално Мароко. Дипломатическите отношения между Мароко и ЕС се влошиха до известна степен през последните години, но сътрудничеството им продължава в много области, включително миграцията и борбата срещу тероризма.
Когато през септември Мароко бе засегнато от силно земетресение, Европейската комисия бързо отпусна щедра помощ в размер на 1 милион евро. През октомври Испания, Португалия и Мароко се споразумяха да бъдат домакини на Световното първенство по футбол през 2030 г. Същия месец председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие в централата си лидера на правителството на Мароко Азиз Аханух. Двамата обсъдиха задълбочено начините за укрепване на отношенията между ЕС и Мароко, както и ситуацията в Близкия изток след атентатите срещу Израел на 7 октомври. Говорител на Комисията обаче отказа да коментира дали темата за предполагаемата корупция от страна на Рабат е била засегната в тези дискусии.
Риболов, територия и човешки права
Предполагаемата корупция на Атмун в Европейския парламент беше заподозряна точно в момент, когато Мароко полагаше все по-големи усилия да прокара своите приоритети в ЕС. Според доклад на белгийските тайни служби най-важните от тях са били споразумение за правата на риболов край мароканския бряг, отклоняване на критиките към кралството по отношение на човешките права и статута на Западна Сахара – спорна територия на юг от страната, където Мароко води дългогодишна борба срещу въоръженото движение за независимост, ръководено от фронта „Полисарио“.
През 2016 г. Мохамед VI обяви, че Западна Сахара е негов „основен приоритет“, когато става въпрос за външна политика. Речта на краля беше последвана от рязка промяна в мароканската дипломация, твърди Абубакр Джамаи, марокански журналист в изгнание. По негови думи дипломатите на страната някак са се възгордели, а местните тайни служби са „започнали да правят неща, които преди не са се позволявали“.
Базиран в Брюксел лобист, който е работил за Мароко, сподели при условие за анонимност, че макар Мароко да не е сред страните, които харчат най-много средства за оказване на влияние върху високопоставени служители, Мароко е „една от най-агресивните“ страни, които е виждал.
Ответен удар
Малко вероятно е днес марокански служители да смятат действията на Атмун за упешни, тъй като последиците от скандала „Катаргейт“ се оказаха сериозни.
През януари 2023 г., малко повече от месец след като бившият италиански евродепутат Пиер Антонио Панцери беше арестуван заедно с други заподозрени по случая с корупционния скандал, Европейският парламент насочи вниманието към човешките права в Мароко за първи път от 25 години насам.
„Членовете на Европейския парламент са дълбоко обезпокоени от твърденията, че мароканските власти са корумпирали членове на Европейския парламент,“, гласи официално изявление на институцията. В отговор мароканските депутати разкритикуваха остро позицията на Парламента като я определиха като „неприемлива атака срещу суверенитета, достойнството и независимостта на съдебните институции в кралството“ и гласуваха за преразглеждане на отношенията с Европейския парламент.
Дипломатическият спор обтегна силно отношенията, в които всяка от страните е зависима от другата. ЕС е най-големият търговски партньор на Мароко. Мароко на свой ред е получавал щедра европейска помощ. За Европа Мароко е важен партньор в областта на разузнаването в борбата срещу ислямския тероризъм. Около 2 млн. членове на мароканската диаспора живеят в Европа, като развиват културните и икономическите връзки между двата региона.
Подобно на други северноафрикански държави, Мароко понякога използва темата за миграцията по време на политически спорове. През 2021 г. например нацията позволи на 8000 мигранти да преминат в испанския северноафрикански анклав Сеута като „възмездие“ за решението на Мадрид да позволи на лидер на фронта „Полисарио“ да потърси медицинска помощ в страната. След скандала „Катаргейт“ Белгия изпитва все по-големи трудности да пренасочва мигранти към Мароко, заяви през май белгийската министърка на вътрешните работи Анелис Верлинден.
Тестът за това какво ще надделее – възмущението от корупционния скандал или решимостта на ЕС да продължи да си сътрудничи с Мароко в редица сфери, сякаш нищо не се е случило, вероятно ще се състои по-късно тази година, когато се очаква най-висшият съд на ЕС да се произнесе по дело, заведено от „Полисарио“.
