Покривало от яркозелена люцерна се простира в долината Макмълън в западна Аризона, обградена от хълмисти планини и затоплена от горещото пустинно слънце, пише „Асошиейтед прес“.
Семейството на Матю Ханкок използва подпочвените води за отглеждане на фуражни култури тук повече от 6 десетилетия. Те отдавна са свикнали с капризите на майката природа, която е в състояние да развали цяла реколта люцерна поради проливен дъжд или да генерира особено голям добив с поредица от добри дни.
Сега обаче във Вендън са налице опасения относно бъдещото напояване с наличната подпочвена вода от древните водоносни хоризонти на долината и то в град с около 700 души, където семейство Хенкок отглежда своите насаждения. Някои техни съседи се оплакват, че кладенците в задния им двор са пресъхнали, откакто емиратският агробизнес Ал Дахра започна да отглежда тук люцерна на около 3000 акра (1214 хектара) преди няколко години.
Не е известно колко вода използва стопанството на Ал Дахра, но Хенкок изчислява, че се нуждае от 15 000 до 16 000 фута годишно въз основа на нуждите на собствената му ферма за люцерна. Той поясни, че получава цялата вода, от която се нуждае, чрез сондиране на стотици футове вода. Един акър-фут вода е приблизително достатъчен, за да обслужва две до три домакинства в САЩ годишно.
Хенкок изтъква, че той и неговите съседи с по-големи ниви се тревожат повече, че в бъдеще държавни служители могат да поемат контрола върху подпочвените води, които сега използват за селското стопанство, и да ги прехвърлят във Финикс и други градски райони на фона на най-лошата суша в Запада от векове. Застанал пред отворена плевня, натрупана с бали сено, Ханкок коментира:
„Притеснявам се за земеделието на местната общност в Аризона.“
Притесненията относно запасите от подпочвена вода на Земята сттоят на преден план в навечерието на COP28, годишната среща на върха на ООН за климата, която се открива тази седмица в емиратския град Дубай. Страните от Персийския залив като ОАЕ са особено уязвими от глобалното затопляне, с налични високи температури, сух климат, недостиг на вода и покачване на морското равнище.
„Недостигът на вода накара компаниите да отидат там, където има вода“, обяснява Робърт Гленън, експерт по водна политика и право и почетен професор в Университета на Аризона.
Експертите твърдят, че напрежението е неизбежно, тъй като компаниите в страни с изправени пред климатични проблеми като Обединените арабски емирства все повече търсят вода и земя в далечни места като Аризона, за да отглеждат фураж за добитък и стоки като пшеница за вътрешна употреба и износ. Карим Елгенди, специалист по изменение на климата и устойчивост в мозъчния тръст Chatham House в Лондон, признава:
„С увеличаването на въздействието на изменението на климата очакваме да видим повече суши. Това означава, че повече държави ще търсят алтернативни места за производство на храни.“
Без разпоредби за изпомпване на подземни води, селските райони на Аризона са особено привлекателни, заяви Елгенди, който се фокусира върху Близкия изток и Северна Африка. Международните корпорации също се обърнаха към Етиопия и други части на Африка, за да развият огромни земеделски дейности, критикувани като „заграбване на земя“.
Управителят на окръг Ла Пас Холи Ъруин приветства неотдавнашната репресия от страна на служители на Аризона срещу неограниченото изпомпване на подпочвените води, разрешено отдавна в селските райони, отбелязвайки опасенията на местните за пресъхнали кладенци и слягане, което създава пукнатини в земята и наводнения по време на проливни дъждове.
„Започвате да виждате ефектите от липсата на регулация“, коментира тя и обясни:
„Първо, ние не знаем колко вода имаме в тези водоносни хоризонти и не знаем колко се изпомпва.“
Ъруин се оплаква, че чуждестранните фирми добиват местните природни ресурси, за да отглеждат култури като люцерна … и ги изпращат обратно в чужбина обратно в своята страна, където са изчерпали своя воден източник.
Гари Сейтър, председател на борда и генерален мениджър на Wenden Domestic Water Improvement District, каза, че документите на комуналните услуги показват, че дълбочината повърхност-вода в централата е била малко над 100 фута (30 метра) през 50-те години, но сега е около 540 фута (160 метра). Сайтър подчерта, че през тези години хранителни култури като пъпеш са били заменени с фураж като люцерна, която поема много от водата.
„Вярвам, че законодателната власт в щата трябва да се засили и действително да постави някакъв контрол, да започне да измерва водата, която фермите използват“, заключи Сайтър.
Губернаторът Кейти Хобс през октомври отне договора за наем на земя на друга ферма за люцерна в окръг Ла Пас, управлявана от Fondomonte Arizona, дъщерно дружество на саудитския млечен гигант Almarai Co. Демократът подчерта, че държавата няма да поднови три други договора за наем на Fondomonte през следващата година, казвайки, че компанията е нарушила някои условия на наем.
Fondomonte отрече това и заяви, че ще обжалва решението за прекратяване на договора за наем от 640 акра (259 хектара) в Бътлър Вали. Аризона има по-малък контрол върху Ал Дахра, която обработва земя, наета от частна корпорация, базирана в Северна Каролина.
Гленън, експерт по водната политика в Аризона, издаде, че е работил с консултантска група, която е посъветвала Саудитска Арабия преди повече от десетилетие да внася сено и други култури, вместо да източва своите водоносни хоризонти. Той поясни, че Аризона също трябва да защити своите подземни води. Гленън е на мнение:
„Мисля, че имаме нужда от разумно регулиране. Не искам фермите да фалират, но не искам и да източват водоносните хоризонти.“
Търсейки култури за вътрешна употреба и износ, Ал Дахра отглежда пшеница и ечемик в Румъния, управлява мелница за брашно в България и притежава дойни крави в Сърбия. Компанията управлява мелница за ориз в Пакистан и отглежда грозде в Намибия и цитрусови плодове в Египет. Освен това обслужва пазари по целия свят.
Компанията се контролира от държавната фирма ADQ, базирана в Абу Даби инвестиционна и холдингова компания. Неин председател е могъщият задкулисен съветник по националната сигурност на страната шейх Танун бин Зайед Ал Нахаян, брат на владетеля шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян.
Компанията не отговори на многобройни имейли и гласови съобщения, изпратени до нейните офиси в ОАЕ и нейното дъщерно дружество Ал Дахра АСХ в САЩ, търсещи коментар относно операциите си в Аризона, уточнява „Асошиейтед прес“. На своя уебсайт обаче Ал Дахра признава предизвикателствата на изменението на климата, като отбелязва „продължаващото намаляване на обработваемата земя и намаляващите водни ресурси, налични за земеделие“. Фирмата дава да се разбере, че счита подсигуряването на водата и храните за „ядрото на своята стратегия“ и използва капково напояване, за да оптимизира използването на вода.
На чуждестранни и извънщатни ферми в САЩ не е забранено да се занимават със земеделие в Аризона, нито да продават стоките си по целия свят. Американските фермери обикновено изнасят сено и други фуражни култури за страни, включително Саудитска Арабия и Китай.
В окръг Кочиз в Аризона, който разчита на подпочвените води, жителите се притесняват, че мега-мандрата, управлявана там от Riverview LLP от Минесота, може да изчерпи водните им запаси. Компанията не отговори на искане за коментар относно използването на вода.
„Проблемът не е кой го прави, а че ние позволяваме да бъде направено“, смята Катлийн Ферис, старши научен сътрудник в Kyl Center for Water Policy към Държавния университет на Аризона. Той изтъква:
„Трябва да приемем закони, даващи повече контрол върху използването на подпочвените води в тези нерегламентирани зони.“
Бивш директор на Департамента по водни ресурси на Аризона, Ферис помогна за изготвянето на щатския Закон за управление на подземните води от 1980 г., който защитава водоносните запаси в градски райони като Финикс, но не и в селските земеделски райони.
Много хора погрешно смятат, че подпочвените води са право на лична собственост, уточнява Ферис, отбелязвайки, че Върховният съд на Аризона е постановил, че има право на собственост върху водата само след като е изпомпана. В Аризона съпротивата на селските райони срещу ограниченията на изпомпването остава силна и усилията за създаване на правила не стигнаха до никъде в законодателната власт. Фермерското бюро на Аризона отхвърли разкази, които представят чуждестранни агробизнес фирми като Ал Дахра като пирати на подпочвените води.
Щатът е „дивият запад“, когато става дума за подземни води, заключва Катрин Соренсен, изследователски директор в Kyl Center. Тя допълва:
„Който има най-големия кладенец и изпомпва най-много подземни води, печели.“
„Аризона е благословена да има много големи и продуктивни подземни води“, добави експертът и уточни:
„Но точно като нефтено находище, ако го изпомпвате със значителна скорост, тогава изчерпвате водата и тя изчезва.“
