В продължение на две десетилетия двама мъже водят битка за душата на Полша, пише „Politico“. В синия ъгъл, борещи се за демократична, модерна, европейска визия за бъдещето: Доналд Туск, бивш министър-председател, който е бил председател на Европейския съвет, преди да се върне като лидер на центристката опозиция; в червения ъгъл, откроявайки го за традиционалистите, католическите консерватори, националистите: Ярослав Качински, лидер на Партията на правото и справедливостта (PiS). Всеки е имал шанса да оформи Полша по своя образ, само за да накара другия да върне часовника назад. Сега, след осем години на Качински, страната е на прага на нова ера на Туск и вятърът на промяната духа отново.
Представянето на Туск на изборите през октомври, в които харизматичният 66-годишен мъж ръководи група от партии, вариращи във възгледи от дясно до ляво, дава на коалицията му ясен път към властта. Неговото представяне в петата по население държава в ЕС — осигурено въпреки все по-отчаяните опити на PiS да промени полето на играта, използвайки контролираните от държавата медии и хазната на Полша — показа, че дори в една погрешна система е възможно да се отблъснат вкоренените популисти в платформа за връщане към мейнстрийма.
Това е късче надежда за центристите от целия континент, които гледаха с отчаяние как популистките сили се преместиха от периферията и влязоха в правителството: Джорджия Мелони е на власт в Италия, приятелят на Путин Робърт Фико се завръща в Словакия, крайнодясната Алтернатива за Германия се издига в социологическите проучвания, а дясната партия Фидес на унгарския премиер Виктор Орбан изглежда по-силна от всякога. И това е преди някой да спомене „двамата руси коне“ в стаята: Доналд Туск от другата страна на Атлантика и зашеметяващото първо място на Герт Вилдерс на изборите в Холандия.
Изявата на Туск се празнува може би другаде повече, отколкото в Брюксел, където той е добре познат и харесван след престоя си като президент на Европейския съвет от 2014 до 2019 г. Под PiS полското правителство отдавна имаше противоречия с ЕС заради отстъплението от правилото на Закона. Той въведе поредица от реформи, за които Съдът на Европейския съюз постанови, че компрометират съдебната независимост, яростно критикува институциите на ЕС и гласува против ключово законодателство. Ако Туск успее да състави правителство, той се зарече да отмени съдебните реформи на своите предшественици – ход, който вероятно ще накара Европейския съюз да се откаже от различните си опити да овладее Варшава – и ще извади Полша от дълбокото замръзване и обратно в сърцето на вземането на решения в ЕС.
Отзвукът от завръщането на Туск ще се усети в цяла Европа. Полско-германските отношения се влошиха по време на годините на власт на PiS, на фона на постоянните искания на Варшава Берлин да плати повече от 1 трилион евро военни репарации, отправяни всеки път, когато управляващата партия се нуждаеше от тласък в анкетите. Отношенията на Полша с Франция също бяха напрегнати, като правителството на PiS укори президента Еманюел Макрон за усилията му да се доближи до Кремъл (и французинът направи всичко възможно това да се случи). С Туск отново начело на Полша и издаването на помирителни шумове, тези напрежения вероятно ще отслабнат и тройката за сигурност Полша-Франция-Германия може да се върне към работата.
В Унгария Орбан ще загуби един от най-важните си партньори. Будапеща и Варшава се пазиха взаимно, като наложиха вето на опитите за задействане на така наречената процедура по член 7, която спира правото на глас на правителствата в ЕС, когато има нарушение на основните ценности на Съюза. След като Качински е победен, Орбан е разобличен. Унгарецът има нов потенциален съюзник в Словакия, но Братислава не е изправена пред процедурите по член 7, както направи Полша, което прави Фицо малко вероятно да излезе на крака, за да спаси унгарския си колега. И докато победата на Вилдерс на изборите в Нидерландия може в крайна сметка да предложи на Орбан нов спасителен пояс, в объркания свят на холандската политика може да му отнеме месеци наред да формира управляваща коалиция, ако изобщо успее да го направи.
Перспективата за водена от Туск Полша ще накара Киев да въздъхне с облекчение. Докато Варшава силно подкрепяше Украйна през последните две години на война, през последните месеци напрежението кипи около износа на селскостопански продукти от Украйна. Туск, дългогодишен руски ястреб, призова за непоколебима подкрепа за Киев.
Със сигурност Туск няма да може да промени Полша за една нощ. Неговата Гражданска коалиция получи по-малко гласове от Закон и справедливост, което означава, че той ще трябва да разчита на коалиционните партньори, за да прокара законодателство. Междувременно осемте години на власт дадоха на силите на Качински достатъчно време да се укрепят. Правителството оставя след себе си съюзници, които ще трябва да бъдат изтръгнати от ключови постове. Туск ще трябва да се бори и със съюзника на PiS Анджей Дуда, президентът с право на вето, който даде на действащия премиер Матеуш Моравецки първи (вероятно обречен) шанс за съставяне на правителство. Със следващите президентски избори едва през 2025 г., очаквайте битката Туск срещу Качински да продължи да се проточва до късните етапи на вота.
