Изводът от слабите резултати на българските ученици на теста PISA е, че ни трябва промяна в образованието у нас. Това коментира в интервю за „24 часа“ ресорният министър проф. Галин Цоков. Той подчерта, че в момента няма надграждане на резултатите. Напротив. Стои се на едно и също място.
Цоков уточни, че в последното изследване на PISA не само България, но и другите държави масово понижават своите резултати. И то в случая става въпрос за страни, които са с традиционно добри постижения като Норвегия и Нидерландия. На този фон нашата страна все още стои устойчиво, но с незадоволителен резултат и той ни поставя на едно от последните места в Евросъюза.
Затова и образованието у нас има нужда от промяна. Но тя трябва да надгражда това, което имаме в момента. Защото в българската образователна система има и много добри примери и много учители, които дават всичко от себе си. Ето защо проф. Цоков говори за фини настройки, за да бъде подобрена практическата подготовка и децата да бъдат подготвени за живота.
Изследването на PISA показва също така, че социалната среда оказва много силно влияние върху представянето на самите ученици. Така например, деца, в чиито домове има повече от 16 книги, са се справили по-добре с теста по всички предмети.
Тревожна е също така и тенденцията за разваляне на дисциплината, защото около 46% от учениците се разсейват в час с мобилни устройства. Средно за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ този брой е около 30 на сто. Затова и в момента министерството разработвало правила как правилно да се използват въпросните електронни устройства.
Проф. Галин Цоков обяви също така, че още преди излизането на резултатите от PISA неговият екип е започнал да подготвя серия от мерки, които са именно в посока по-практическо обучение на учениците и намаляване на обременеността, която идва от фактологията. И като държава, според министъра, ние много сме забавили тази трансформация. Така България все още се опитва да догони настоящето.
Затова и от ведомството вече били готови с пакет от мерки, които ще бъдат разгърнати в следващите месеци. С тях ще бъде поставено началото на истинската трансформация в образованието у нас.
Промените са в три основни посоки. Първата е учебните програми да бъдат по-рамкови и ориентирани към компетенциите на учениците. На второ място ще настъпят промени при оценяването на учениците. То ще бъде насочено към уменията им, а не към възпроизвеждане на знания. И не на последно място, това е подготовката и квалификацията на самите преподаватели, като се следят и техните лидерски компетентности.