Влизането в Шенген и Еврозоната са единствените геополитически осезаеми постижения, които ще бъдат оценени избиратели на политическите сили, които участват в сглобката.
Това мнение изрази анализаторът Евгений Кънев, който написа коментар по темата във Facebook. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Ясно е, че европейското в България мъчително пробива път – ако въобще. За да управлява, трябва да търси подкрепа от различни видове евразийци – от закоравели корумпофили на държавно ниво до откровени путинофили на общинско ниво.
В тези преговори ценностите на европейското се сблъскват с безпардонните интереси на евразийското.
“Ще ви подкрепим за бюджета, ако върнете нашия директор на Пирогов – независимо как е управлявал.”
“Ще ви подкрепим за регулаторите, ако на всеки ваш има по двама наши.”
“Ще ви подкрепим за мнозинство в СОС, ако спрете демонтажа на Паметника на Съветската Армия”.
По тази причина има асиметричност в преговорите:
– европейците имат силата да напуснат властта, ако не успяват да прокарат своето; но слабостта да са силно зависими от своя електорат, гласувал за тях именно като европейци.
– евразийците имат силата да се държат както искат, поради лоялен електорат; но слабостта да се страхуват да не останат извън властта, на която разчитат да се “хранят”.
И така се избистря единствената формула на успеха в преговори: участие на европейците във властта с евроазиатци има смисъл, само ако могат да прокарат топ 2-3 приоротета, които ще бъдат оценени от техните избиратели на следващите избори.
Така “сглобката” ще има смисъл, само ако влезем в Шенген и Еврозона – които са единствените геополитически осезаеми постижения, които ще бъдат оценени от техните избиратели веднага.
За съжаление бюджетът, Конституцията, регулаторите – които дори са по-важни от гледна точка на развитието на държавата – не носят същия маркетингов заряд. А точно там европейците трябва да правят най-големите дискредитиращи ги компромиси, защото само назначенията, свързани с упражняването на власт и достъп до парични потоци интересуват евразийците.
Затова европейският подход е принципният: подкрепа само за назначения, които са:
(1) компетентни;
(2) с личен интегритет и
(3) на конкретна политическа партия, за да е ясно, кой носи политическата отговорност за тях – което не беше случаят досега.
Квотният принцип в регулаторите също не работи – поради фундаменталната разлика в причините за избор на номинация. Европейският подход е за хора, които ще свършат работа за държавата. Евразийският подход е за хора, които ще свършат работа на назначилите ги.
Затова е по-добре самите регулатори да бъдат разпределени между ПП-ДБ и ГЕРБ, като ДПС може да участва от квотата на ГЕРБ. Така ще стане ясна разликата в качеството на работата на регулаторите, управлявани от ПП-ДБ спрямо тези на ДПС-ГЕРБ. Вместо да се назначават условно шефове от ПП-ДБ, но решенията да се вземат от мнозинство 2-1 на ДПС-ГЕРБ – каквато идея лансира Деси Атанасова.
Така само може да се демонстрират предимствата на европейското – чрез ясното носене на политическа отговорност. С важното допълнение, че самите номинации на европейското също трябва да са излъчени по европейски демократично, а не по евразийски еднолично.“
