Президентът на САЩ Джо Байдън поема по-активна роля в преговорите в Сената относно промени в имиграционната система, които републиканците изискват в замяна на предоставяне на пари на Украйна в борбата ѝ срещу Русия и на Израел за войната с Хамас, съобщава „Асошиейтед прес“.
Президентът демократ заяви, че е готов да направи „значителни компромиси по границата“, докато републиканците блокират военновременната помощ в Конгреса. Очаква се Белият дом да се включи повече в преговорите тази седмица, тъй като безизходицата около промените в граничната политика се задълбочи и средствата, оставащи за Украйна, намаляха.
„Време е да сключим сделка, с която и двете страни да се съгласят“, заяви бюджетният директор на Байдън Шаланда Йънг в неделя в „Face the Nation“ на CBS.
Републиканците казват, че рекордният брой мигранти, пресичащи южната граница, представлява заплаха за сигурността, тъй като властите не могат да проверяват адекватно всички мигранти и че онези, които влизат в Съединените щати, натоварват ресурсите на страната. Законодателите на Републиканската партия също така изтъкват, че не могат да оправдаят пред своите избиратели изпращането на милиарди долари в други страни, дори по време на война, без да се справят със собствената си граница.
Републиканският сенатор Джеймс Ланкфорд от Оклахома, който води преговорите, посочи нарастването на броя на хората, влизащи в САЩ от Мексико, и коментира, че „той буквално излиза извън контрол“. По CBS Ланкфорд подчерта:
„Всичко, което се опитваме да направим, е да кажем какви инструменти са необходими, за да можем да върнем нещата да са под контрол, така че да нямаме хаоса по нашата южна граница.“
Много защитници на имиграцията, включително някои демократи, обаче са на мнение, че някои от предложените промени биха нарушили защитата на хората, които отчаяно се нуждаят от помощ, и всъщност няма да облекчат хаоса на границата.
Сенаторът от Кънектикът Крис Мърфи, най-добрият преговарящ от Демократическата партия, каза, че Белият дом ще поеме по-активна роля в преговорите. Но той също така нарече исканията на републиканците за „неразумни“. В „Среща с пресата“ на NBC Мърфи коментира:
„Не искаме да затваряме Съединените американски щати за хора, които идват тук, за да бъдат спасени от опасни, нещастни обстоятелства, при които животът им е в опасност. Най-доброто от Америка е, че можете да дойдете тук, за да бъдете спасени от терор и изтезания.“
Голяма част от преговорите се водят на четири очи, но някои от обсъжданите въпроси са известни: стандарти за убежище, хуманитарно условно освобождаване и орган за бързо депортиране, наред с други.
Погледнете какви са те и какво може да се случи, ако се осъществят промени:
Хуманитарно условно освобождаване
Използвайки хуманитарно условно освобождаване, правителството на САЩ може да пусне хора в страната, като по същество заобикаля редовния имиграционен процес. Предполага се, че това правомощие се използва за всеки отделен случай по „спешни хуманитарни причини“ или „значителна обществена полза“. Мигрантите обикновено се приемат за предварително определен период и няма възможност да се сдобият с американско гражданство.
През годините администрациите, както на демократите, така и на републиканците, са използвали хуманитарни условни освобождавания, за да приемат хора в САЩ и да помагат на групи от хора от цял свят. Методът е използван за приемане на хора от Унгария през 50-те години на миналия век, от Виетнам, Камбоджа и Лаос през втората половина на 70-те години на миналия век и иракски кюрди, които са работили със САЩ в средата на 90-те години, според изследване на института Катон.
При управлението на Байдън САЩ разчитаха в голяма степен на условно освобождаване по хуманитарни причини. САЩ транспортираха по въздуха близо 80 000 афганистанци от Кабул, столицата на Афганистан, и ги докараха в САЩ след превземането на талибаните. САЩ приеха десетки хиляди украинци, избягали след руската инвазия.
През януари администрацията на Демократическата партия обяви план за приемане на 30 000 души месечно от Куба, Хаити, Никарагуа и Венецуела чрез хуманитарно условно освобождаване, при условие че тези мигранти имат финансов спонсор и летят до САЩ, вместо да отиват на границата между САЩ и Мексико, за да влязат.
Последните данни на правителството на САЩ показват, че близо 270 000 души са били приети в страната до октомври по тази програма. Отделно, 324 000 души са получили срещи чрез мобилно приложение, наречено CBP One, което се използва за условно освобождаване на хора на сухопътни пресичания с Мексико.
Републиканците описаха програмите по същество като крайно бягане около Конгреса, допускайки голям брой хора, които иначе не биха имали път да бъдат допуснати. Тексас съди администрацията, за да спре програмата, насочена към кубинци, хаитяни, никарагуанци и венецуелци.
Какво може да се приюти с убежището?
Убежището е вид закрила, която позволява на мигрант да остане в САЩ. В този случай е възможно да се вземе американско гражданство. За да отговаря на условията за убежище, някой трябва да докаже страх от преследване у дома поради доста специфичен набор от критерии: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически възгледи. Търсещите убежище трябва да са на територията на САЩ, когато поискат тази защита. Те обикновено преминават през първоначална проверка, наречена надеждно интервю за страх. Ако са решени да имат шанс да получат убежище, им се разрешава да останат в САЩ, за да продължат делото си в имиграционния съд. Този процес може да отнеме години. Междувременно търсещите убежище могат да започнат работа, да се оженят, да имат деца и да създадат живот.
Критиците казват, че проблемът е, че повечето хора в крайна сметка не получават убежище, когато случаят им най-накрая стигне до имиграционния съд. Но те изтъкват, че мигрантите знаят, че ако поискат убежище, по същество ще им бъде позволено да останат в Америка с години. Андрю Артър, бивш съдия от имиграционния съд и сътрудник в Центъра за имиграционни изследвания, който се застъпва за по-малко имиграция в САЩ, твърди:
„Хората не идват непременно да кандидатстват за убежище, колкото за достъп до този процес за решаване дали да получат убежище.“
От това, което законодателите обсъждат, се разбира, че някои биха повдигнали летвата, която мигрантите трябва да покрият по време на това първоначалното достоверно интервю за страх. Тези, които не отговарят на критериите за установяване на страх, ще бъдат изпратени у дома.
Но Пол Шмид, пенсиониран съдия от имиграционния съд, който пише в блогове за проблемите на имиграционния съд, смята, че надеждното интервю за страх никога не е било предназначено да бъде толкова тежко. Мигрантите правят интервюто скоро след пристигането си на границата от често трудно и травмиращо пътуване, признава той. Шмид обясни, че интервюто е по-скоро „първоначална проверка“, за да се отсеят онези с несериозни молби за убежище.
Шмид също така постави под съмнение аргумента, че повечето мигранти не преминават окончателния скрининг за убежище. Той обясни, че някои имиграционни съдии прилагат прекалено рестриктивни стандарти и че системата е толкова натрупана, че е трудно да се знае каква точно е най-актуалната и надеждна статистика.
Какво е ускорено премахване?
Ускореното отстраняване, създадено през 1996 г. от Конгреса, на практика позволява на имиграционните служители от ниско ниво, за разлика от имиграционния съдия, бързо да депортират определени имигранти. Той не беше широко използван до 2004 г. и обикновено се използва за депортиране на хора, задържани в рамките на 100 мили от мексиканската или канадската граница и в рамките на две седмици след пристигането им.
Защитниците на мярката казват, че това облекчава тежестта върху изостаналите имиграционни съдилища. Според тях използването ѝ предполага грешки и не дава на мигрантите достатъчно защита, като например адвокат да им помогне да аргументират своя случай. Като президент републиканецът Доналд Тръмп настоя за разширяване на тази политика за бързо депортиране в цялата страна и за по-дълги периоди от време. Противниците заведоха дело и това разширяване така и не се случи.
Какво могат да направят тези промени?
Голяма част от несъгласието относно тези предложени промени се свежда до това дали хората смятат, че възпирането работи.
Артър, бивш съдия от имиграционния съд, смята, че е така. Той заяви, че промените в правдоподобните стандарти за убежище и ограниченията върху използването на хуманитарни условни освобождавания ще променят играта. Според него това ще бъде „скъпо начинание“, тъй като правителството ще трябва да задържи и депортира много повече мигранти, отколкото днес. В крайна сметка обаче броят на пристигащите хора ще намалее, твърди той.
Но други, като Шмид, пенсиониран съдия от имиграционния съд, са на мнение, че мигрантите са толкова отчаяни, че ще дойдат така или иначе и ще предприемат опасни пътувания, за да избегнат граничния патрул. Той заключва:
„Отчаяните хора правят отчаяни неща.“
