На днешната дата през 917-та година край река Ахелой се е състояло грандиозно сражение – битката при Ахелой. В него са участвали поне 122 хиляди души. Българските войници са водени от цар Симеон I Велики, а ромеите – от магистър Лъв Фока, който е бил главнокомандващ на сухопътните сили на империята.
Историци все още спорят къде точно се е провела битката – дали североизточно от устието на реката или югозападно от нея в полето между Анхиало и Ахелой.
Сражението е крайно ожесточено и кърваво. Пленници не са взимани. Първоначално византийците взели надмощие над българските войници, а те от своя страна започнали организирано да отстъпват. Заблуден, че ще спечели битката Лъв Фока нанесъл главния удар с дясното крило, с цел да довърши българите, които губят постепенно бойното си построение.
Моментът е критичен, но Симеон изненадващо атакувал във фланг лявото ромейско крило. Сред ромеите настъпила паника, започнали да бягат. Същевременно другите два български фланга контраатакували. Изцяло притиснати към морето византийците не могли да окажат голяма съпротива. Започнала е невиждана масова сеч. Десетки хиляди са посечени, а други са се издавили в опит да се спасят от смъртта. Покосени били и висшите ромейски офицери.
Много български войници са загинали при сражението при първоначалния ромейски натиск, но ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена. Спасили са се едва 2000 ромейски конници, които се изтеглили на юг по пясъчната ивица и достигнали до контролирания от византийците укрепен град Анхиало.
Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия. Опита на доместика на схолите Лъв Фока, заедно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, недалеч от Цариград, завършил с нов разгром.
Въпреки успеха при Катасирти Симеон не обсадил Константинопол, а насочил армията си срещу сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзили с Византия. Едва след това Симеон започнал подготовка за превземането на Цариград, като направил неуспешен опит за съюз и съвместни действия с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация чрез богат подкуп под формата на дарове.
Източник: Уикипедия
