Унгария не се поддава на призивите на Европейския съюз да охлади отношенията си с Китай и това вече дава резултат, пише „Politico“. Унгария, участва в надпреварата, заедно с Германия, за да приеме на своята територия изграждането на първия европейски завод на китайския производител на автомобили BYD. Очаква се компанията да направи изявление по този повод до края на годината.
Миналата година китайският производител на акумулатори CATL реши да построи завод за акумулатори на стойност 7,3 млрд. евро в източния унгарски град Дебрецен. Други китайски компании във веригата за доставки на електрически превозни средства, сред които Nio, Eve Energy, Huayou Cobalt, BYD и Ningbo Zhenyu Technology, също обявиха проекти за нови заводи през последните месеци. Унгарското правителство твърди, че от 2020 г. насам Китай е водещият чуждестранен инвеститор в страната, а Будапеща има стремеж тази тенденция да се увеличи още повече. Ето защо политиците полагат всички усилия, за да гарантират, че отношенията с Пекин ще останат стабилни.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан беше единственият лидер на ЕС, който присъства на форума на инициативата „Пояс и път“ през октомври, като тогава китайският президент Си Дзинпин го нарече „приятел на Пекин“. Унгарското правителство, заяви Орбан, „няма да приеме никакъв външен идеологически натиск“ и винаги ще следва националните интереси на страната си.
Външният министър Петер Сиярто също беше пределно ясен през юни, когато подчерта, че всяко усилие за отдалечаване от Китай ще навреди на Европа. Унгария не само се присъедини към формата 14+1, който свързва Китай с Централна и Източна Европа (преди това той носеше названието формат 16+1, преди някои страни от ЕС да се откажат). Тя също така се присъедини към китайската инициатива „Пояс и път“, като в същото време се противопостави остро на изявленията на ЕС, осъждащи Китай по въпроси, свързани с човешките права.
„Унгарското правителство се представя като плацдарм за Китай,“, твърди Дора Дьорфи, професор по икономика в университета „Корвин“ в Будапеща. Според нея това явление е „много тревожно“ за останалата част от ЕС.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел са в Пекин тази седмица, за да се опитат да окажат натиск върху китайското правителство относно огромния търговски излишък на страната с ЕС. Комисията също така обяви, че е започнала разследване на неправомерни субсидии, отпуснати за китайски електрически превозни средства.
Междувременно стремежът на унгарското правителство към повече инвестиции от Китай предизвиква предупреждения, че икономическите ползи могат да имат висока политическа цена. Понастоящем Унгария до голяма степен е заложила икономическото си благоденствие на автомобилите, а напоследък по-специално и на прехода към електрически превозни средства. На автомобилния сектор се падат около 6% от брутния вътрешен продукт на Унгария, а на доставчиците на автомобили – още 8-9%.
Чуждестранните инвестиции не са само от страна на китайски компании. Три големи германски автомобилни компании имат заводи в Унгария, а компании от Южна Корея и Япония също присъстват на местния пазар, привлечени от квалифицираната, но евтина работна ръка на Унгария и близките отношения с останалата част от пазара на ЕС. Въпреки че тези икономически аргументи са причина за значителна част от инвестициите в автомобилната индустрия, лоялността на Будапеща към Пекин несъмнено носи допълнителна политическа полза.
