Само през последната седмица Израел уби високопоставен боец на „“Хамас““ при въздушен удар в Бейрут, „Хизбула“ изстреля ракети по Израел, САЩ убиха командир на милиция в Багдад, а подкрепяните от Иран бунтовници в Йемен обмениха огън с американския флот, съобщава „Асошиейтед прес“.
Всеки удар и контраудар увеличават риска вече катастрофалната война в Газа да се разпространи в целия регион. А в продължаващото вече десетилетия противопоставяне между САЩ и Израел и Иран и съюзническите войнствени групировки всяка от страните може да избере тотална война пред загубата на лице.
Разделенията във всеки лагер добавят още един пласт нестабилност: „Хамас“ може би се надяваше, че нападението му от 7 октомври ще въвлече съюзниците му в по-широка война с Израел. Израелците все по-често говорят за необходимостта от промяна на равновесието в Ливан, дори когато САЩ се стремят да овладеят конфликта. Тъй като преплетените шахматни игри стават все по-сложни, възможността за грешни изчисления се увеличава.
Газа е нулева зона
„Хамас“ твърди, че атаката от 7 октомври, която предизвика войната в Газа, е акт на чисто палестинска съпротива срещу десетилетното господство на Израел над палестинците. Няма доказателства, че Иран, „Хизбула“ или други съюзнически групировки са играли пряка роля или дори са знаели предварително за нея. Но когато Израел реагира, като започна една от най-опустошителните военни кампании на 21-ви век в Газа – обсаден анклав, в който живеят 2,3 милиона палестинци, така наречената Ос на съпротивата – Иран и подкрепяните от него войнствени групировки в целия регион – едва ли можеше да остане настрана.
Палестинската кауза има дълбок отзвук в целия регион и ако оставим „Хамас“ сама да се изправи срещу яростта на Израел, това би рискувало да развали военния съюз, който Иран изгражда от Ислямската революция през 1979 г. насам, когато се сблъсква със Запада. казва Касим Касир, ливански експерт по „Хизбула“, коментира:
„Те не искат война, но в същото време не искат да позволят на израелците да продължат да нанасят удари, без да отвърнат на удара. Трябва да се случи нещо голямо, без да се стига до война, така че израелците и американците да се убедят, че няма път напред.“
„Хизбула“ се опитва да се справи
От всички регионални пълномощници на Иран „Хизбула“ е изправена пред най-голямата дилема. Ако толерира израелските атаки, като удара в Бейрут, при който беше убит заместник-политическият лидер на „Хамас“, тя рискува да се окаже слаб или ненадежден съюзник. Но ако предизвика тотална война, Израел заплашва да нанесе огромни щети на Ливан, който вече е затънал в тежка икономическа криза. Дори поддръжниците на „Хизбула“ може да сметнат, че това е твърде висока цена за палестински съюзник.
Откакто избухна войната в Газа, „Хизбула“ нанася удари по границата почти всеки ден с явната цел да обвърже някои израелски войски. Израел отвръща на огъня, но всяка от страните изглежда внимателно калибрира действията си, за да ограничи интензивността.
Най-малко 40 ракети на „Хизбула“, изстреляни по израелска военна база в събота, изпратиха послание, без да започват война. Щеше ли да е прекалено далеч, ако бяха 80? Какво щеше да стане, ако някой беше загинал? Колко жертви биха дали основание за пълномащабна офанзива? Мрачната математика не дава ясни отговори. И в крайна сметка може да се окаже, че не е достатъчен само един удар.
Израел е твърдо решен да види десетки хиляди свои граждани да се завърнат в общините близо до границата с Ливан, които бяха евакуирани под обстрела на „Хизбула“ преди почти три месеца, а след 7 октомври може да не е в състояние повече да търпи въоръжено присъствие на „Хизбула“ точно от другата страна на границата.
Израелските лидери неведнъж са заплашвали да използват военна сила, ако „Хизбула“ не спазва прекратяването на огъня, сключено от ООН през 2006 г., което нарежда на бойната групировка да се изтегли от границата.
„Нито една от страните не иска война, но двете страни смятат, че тя е неизбежна“, изтъква Йоел Гузански, старши изследовател в Израелския институт за изследвания на националната сигурност към университета в Тел Авив. Той потвърди:
„Всички в Израел смятат, че е само въпрос на време, докато се наложи да променим реалността, за да могат хората да се върнат по домовете си.“
Още една американска война в Близкия изток?
През октомври САЩ позиционираха две ударни групи самолетоносачи в региона. Едната се завръща у дома, но е заменена от други военни кораби. Разполагането им изпрати недвусмислено предупреждение към Иран и неговите съюзници да не разширяват конфликта, но изглежда, че не всички от тях са разбрали посланието.
Подкрепяни от Иран войнствени групи в Сирия и Ирак извършиха десетки ракетни нападения срещу американски бази. Подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен нападнаха международното корабоплаване в Червено море, което може да има последствия за световната икономика. Иран твърди, че съюзниците му действат самостоятелно, а не по нареждане на Техеран.
Последното нещо, което повечето американци искат след две десетилетия на скъпоструващи кампании в Ирак и Афганистан, е нова война в Близкия изток.
През последните седмици обаче американските сили убиха високопоставен командир на подкрепяна от Иран милиция в Ирак и 10 бунтовници хути, които се опитваха да се качат на контейнеровоз, проливайки кръв, която може да предизвика отговор.
Вашингтон се бори да сформира многонационални сили за сигурност, които да защитават корабоплаването в Червено море. Но изглежда се колебае дали да атакува хутите на сушата, когато те изглеждат близо до постигането на мирно споразумение със Саудитска Арабия след години на война. Междувременно израелски официални лица заявиха, че срокът, в който съюзниците могат да накарат „Хизбула“ и хутите да се оттеглят, се затваря.
Как ще завърши това?
Напрежението в региона вероятно ще остане високо, докато Израел продължава офанзивата си в Газа, която според него има за цел да смаже „Хамас“. Мнозина се чудят дали това изобщо е възможно, като се имат предвид дълбоките корени на групировката в палестинското общество, а самите израелски лидери казват, че това ще отнеме още много месеци.
САЩ, които оказаха решаваща военна и дипломатическа подкрепа на израелската офанзива, са смятани за единствената сила, способна да я прекрати. Съюзниците на Иран изглежда вярват, че Вашингтон ще се намеси, ако собствените му разходи станат твърде високи – оттук и нападенията срещу американските бази и международното корабоплаване.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, висшият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел и външният министър на Германия Аналена Баербок се завръщат в региона тази седмица с цел да се опитат да овладеят насилието чрез дипломация.
Но най-важните послания вероятно ще бъдат изпратени с ракети. Ето мнението на Али Хамадех, анализатор, който пише за ливанския вестник „Ан-Нахар“:
„Американците не искат открита война с Иран, а иранците не искат открита война със Съединените щати. Затова се водят преговори с огън.“
