Ефрат Елдан Шехтер е родом от Северна Галилея и никога дори не е обмисляла да се премества другаде, за да се грижи за семейството си – това е до събитията от 7 октомври, пише „BBC“.
Когато чува и гледа репортажи за случващото се в Южен Израел онази сутрин, когато тежко въоръжени бойци на „Хамас“ напускаха Газа, тя веднага се връща към историите от „Йом Кипур“ или войната в Близкия изток от 1973 г., когато Израел е нападнат едновременно на два фронта.
„Бях ужасена. Всички спяха и отначало си помислих, че ще бъде като войната от 73-та, а „Хизбула“ също идва за нас“, разказва Ефрат, докато интервюто ни в предната ѝ градина е прекъсвано от редовния силен тропот на напускащи артилерийски огън израелци.
„Веднага събудих всички и много бързо събрах багажа и отидох до къщата на роднина в центъра на Израел.“
След месец семейството се завръща в къщата си близо до Кирят Шмона, разочаровани, защото все още живеят на ръба на военна зона – „буферна зона“, както я нарича Ефрат – доста в обсега на ракетите на „Хизбула“, изстреляни от Южен Ливан. Майката на три деца споделя още:
„Това, от което се страхуваме най-много, е, че нищо няма да бъде направено, защото „Хизбула“ просто чака там на границата, за да влезе и да нападне Израел. Не мога да спя в мир. Искам моето правителство да се увери, че имаме истинска сигурност тук. Ако е необходимо, те трябва да действат и да унищожат инфраструктурата на „Хизбула“ в Ливан.“
Откакто насилието избухна тук на 8 октомври, когато „Хизбула“ изстреля ракети и артилерия „в знак на солидарност“ с палестинците, а Израел отвърна на огъня, сблъсъците на север обикновено се ограничават до ширина от три или четири мили (5-6 км) ивица по цялата граница. Но те са интензивни и смъртоносни – 9 войници и 4-ма цивилни са били убити в Израел, казват официални лица, докато властите в Ливан съобщават, че 123 души са били убити, включително най-малко 21 цивилни.
Пограничните общности в Северен Израел днес са като градове-призраци. Повече от 80 000 жители са евакуирани в центрове на юг, но Нисан Зееви е един от малкото, които са останали живи. Бизнесменът и член на гражданската защита ме развежда из неговия кибуц – Кфар Гилади, точно на север от Кирят Шмона. Пейзажът е примамлив, когато гледате към тучната, зелена долина Хула и планината Хермон в далечината, но тази граница винаги е била нестабилна.
Подобно на Ефрат, Нисан не вярва, че повечето хора могат да се върнат в домовете си и да възстановят работата си, докато няма гаранция за траен мир. Той е особено разочарован, че резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която помогна да се сложи край на войната в Ливан през 2006 г. между Израел и „Хизбула“, не е изпълнена напълно.
Най-важното, казва Нисан, 1701 призовава за демилитаризация на въоръжените групи (по-специално „Хизбула“) в Южен Ливан. А това явно не е постигнато.
Нисан е част от лоби 1701, което призова за прилагане на резолюцията „независимо дали чрез дипломатически средства или чрез военна акция от Израел“.
„Това, което изискваме от нашето правителство, е да се погрижи за „Хизбула“, да унищожи заплахата, идваща от онези райони на Южен Ливан“, ми казва той, докато посочва многото ливански села, които може да види от собствения си дом и откъде произтича голяма част от входящия огън.
Когато го попитах дали би подкрепил още повече действия на израелското правителство в Южен Ливан, Нисан коментира:
„Абсолютно! Не съм само аз. Голяма част от населението на Израел изисква същото.“
„Ако не направим това, ще имаме нов 7 октомври“, добавя той.
Миналия месец пътувах до същите тези гранични села в Южен Ливан. Те биват удряни ежедневно, защото Израел твърди, че „Хизбула“ се крие в общности, за да изстрелва ракети и сложни оръжия. Точно както от израелска страна, десетки хиляди хора също са напуснали тези райони и много са убити. Има загуби и от двете страни на границата.
Възможността този „сдържан“ граничен конфликт да ескалира в пълномащабна война стана още по-голяма в понеделник с очевидното убийство на висш командир на „Хизбула“, Висам Тавил, когато колата му беше ударена при въздушен удар в Хирбет Селим. От миналата седмица се смята, че Израел също е отговорен за атака с дрон в крепост на „Хизбула“ в ливанската столица Бейрут, при която беше убит заместник-лидерът на „Хамас“ Салех ал Арури. Нищо от това не е добра новина за онези, които се опитват да си изкарват прехраната си близо до фронтовата линия.
Фермерът Офер „Пошко“ Московиц от кибуца Мисгав Ам не може да донесе ценната реколта от авокадо в кибуца, защото израелската армия го предупреждава, че е твърде опасно за него да прекарва времето си в овощните си градини, които са точно срещу границата с Ливан, северозападно от Кирят Шмона. Но за разлика от мнозина, с които говорих на север, този флегматичен и весел фермер смята, че една по-широка война може да бъде избегната. Докато си проправяме път през стотици и стотици почти узрели зелени авокадо, разпръснати по земята, Офер споделя:
„Не се притеснявам, защото Израел е силна страна.“
Той продължава:
„Тук никой не търси война. Ние предпочитаме да го правим по дипломатически път и те търсят решение – и армията, и дипломатическите усилия заедно.“
Предпазливата позитивност на Офер е дефицит в тези части. Сарит Захави, която също живее близо до границата, е основател на Изследователския институт Алма в Северен Израел и прекарва голяма част от времето си в анализиране на политическото развитие сред регионалните съседи на Израел.
„Ние сме изправени пред много опасна ситуация, в смисъл, че ако трябва да има дипломатическо споразумение, това би означавало прекратяване на огъня. И всички ще мислят, че това е добра новина“, казва ми тя.
„Но за мен, ако има прекратяване на огъня, никой няма да наложи споразумението. Тогава „Хизбула“ ще продължи да расте и ще продължи да развива способностите си да нахлуе в Израел.“
По-малко хора, поне в Северен Израел, изглежда са уверени, че сега дипломацията може да предотврати по-широкомащабна война. Лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала вече обеща да отмъсти за действията на Израел и изглежда, че Израел също се готви за възможността за ескалация.
В понеделник Израел извърши някои от най-тежките бомбардировки досега по северната си граница точно когато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пристигна в Тел Авив. С опустошителната война в Газа и последните събития на север, предизвикателството за министър Блинкен изглежда почти невъзможно.
