Половината от средния ръст на цената на водата в страната от 15% се дължи на увеличението на заплатите на работещите във ВиК дружествата. Това заяви по време на изслушването му в Народното събрание председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов в отговор на въпрос на депутата от “Продължаваме Промяната – Демократична България” Антоанета Цонева. Самото изслушване беше по инициатива на Цонева и депутатите от ПП-ДБ Стела Николова, Илина Мутафчиева и Катя Панева.
Цонева повдигна въпроса за отговорността на КЕВР, освен служебното актуализиране на цените по нормативна уредба, да обвърже качеството на предоставяните от ВиК дружества услуги и тяхната цена. Тя напомни, че в някои региони увеличението на цената на водата от 1 януари е значително над средното от 15 на сто.
“Най-голямо е увеличението в Сливен – с 41%, във Видин – с 30%. В Разград сме рекордьори – гражданите ще плащат по 6,10 лв. на кубик, много отдавна никой не пие вода от чешмата, уредите се повреждат от уталожването на хлор и други вещества, а загубите в мрежата са 80-90% и това положение не се подобрява”, заяви народният представител.
По думите ѝ, загубите за 2022 г. във ВиК дружествата са по-големи от тези за 2021-а, освен това фирмите с най-големи разходи имат финансови резерви. И призова да започне дебат за това как ВиК услугите и новото законодателство ще отговорят на стандартите за качество и как КЕВР ще гарантира изпълнението на тези стандарти.
В отговора си Иван Иванов отбеляза няколко фактора за повишаването на потребителските цени. По думите му, ключов фактор е договореното ежегодно увеличение на заплатите в сектора с 15%, а заплатите са половината от разходите на тези фирми. Така че 7-8% от увеличението средно с 15 на сто на цената на водата, т.е. половината, идва от повишените заплати, каза председателят на КЕВР.
Друг фактор е инфлацията от 11-12%, но дружествата негодували пред регулатора, че взема предвид само средната инфлация, докато техните материални разходи са главно строителни материали, чийто цени са се увеличи с между 50 и 100%.
На трето място обяснението за драстичния скок на цените в някои региони според Иванов е неизпълнението на инвестиционни планове. 22 ВиК дружества са били санкционирани от КЕВР, че не са изпълнили плановете си и невложените пари комисията ги е върнала на потребителите, като е намалила цените за 2023 г.
Затова сега, когато плановете отново са включени за 2024-а, скокът изглежда по-висок, защото тръгва от по-ниска база за предходната година. Ако тези планове бяха изпълнявани регулярно, сега увеличението на цената на водата в Берковица, например, нямаше да е с 80%, а с 10,27%, посочи председателят на КЕВР.
Депутатът от ПП-ДБ Илина Мутафчиева репликира, че изчислението на социалната поносимост не отговаря на реалността.
“В моя избирателен район Търговище цената, която става над 5 лв. на кубик, е непоносима за населението. Каква е методологията за социална поносимост?”, попита тя.
В отговора си Иван Иванов заяви, че КЕВР няма правомощия и капацитет да определя социалната поносимост и в момента използва наблюдението на НСИ за домакинските бюджети. Но подчерта, че законът за ВиК услугите още от 2005 г. поставя задачата да се гарантира месечен минимум за потребление на вода, за да се осигури т.нар. водна помощ за социално уязвимите хора.
“Никое правителство досега не го въведе, за да изпълни закона и постановката на ООН, че водата е всеобщо право”, каза Иванов.
