Финансистът Васил Кендов написа коментар в социалната мрежа Facebook за намерението на Министерството на образованието и науката да увеличи броя на дните, в които децата могат да отсъстват от училище по семейни причини от 10 на 15. Публикуваме неговия анализ без редакторска намеса:
„Доколкото разбирам, министерство на образованието излязло с идея да увеличи дните, в които детето може да отсъства от училище с извинителна бележка от родителите на 14 броя.
Естествено някои учители не харесват това.
Това отговорих в един коментар. Не е зле да го погледнете, ако се интересувате от образованието на детето си.
Аз също не съм в сферата на образованието. В сферата на финансите съм. В тази връзка смятам, че докато образованието има нужда от финансиране и от моите данъци се плащат заплати на учителите, би трябвало малко повече да се вслушват в моите искания и виждания.
Естествено това е валидно и за всички други родители с налудничави идеи, което не е добре за образованието, но затова са количествените измерители.
Нали помните, че писах едни статии за бившето вече училище на моето дете и учителския състав там. Ами значи се получава и обратното – мнението на не всички учители трябва да бъдат зачитано, както и не на всички родители.
И на помощ идват обективните критерии. Едни училища са по-добри от други, едни учители са по-добри от други и едни родители са по-добри от други.
И тук Nikolay Kjulaflijski е прав – предвид като цяло плачевните резултати на нашето образование не трябва да се създава система, която да потиска по-изявени деца и по-ангажирани с възпитанието родители за сметка на материал, който трябва да се преподаде, но в крайна сметка не се усвоява.
Още повече – в старото училище ми обясняваха, че образованието е най-важното така убедено, че трябваше малко грубичко да им припомням, че най-важното е здравето и всеки, който не го е разбрал, ще страда рано или късно. По-скоро рано.
А Nikolay Kjulaflijski e точно в сферата на здравеопазването, така че би трябвало да зачитаме мнението му малко повече от това на учителите, за които образованието е най-важното. Харесва ни или не, това е положението. Ако ли не, рискуваме по клиничните пътеки да се разхождат предимно академици. Не мисля, че това е целта. Та така за приоритетите.
Та… аз се имам за родител, който се грижи много по-добре за образованието на децата си, от който и да е учителски колектив на тази планета. Познавам автора на поста – Митко Германов. Познавам и доктор Кюлафлийски. Познавам лично и синовете му. Повярвайте ми можете само да си мечтаете за такива ученици и родители. Та не е зле да се вслушате в нашето мнение. А то е, че времето прекарано с родителите е много по-ползотворно за децата, от времето, прекарано в училище. Поне за децата, за които ви пиша.
Ясно ми е, че образователната система има нужда от био маса, за да покаже ефективност, но тази ефективност е от деца като нашите, които от нас научават много повече, отколкото от училище. А това няма как да стане, без детето да е около нас.
Аз разбирам, че в един идеален свят може и да сте права, но ние сме далеч от идеалното. Много далеч.
Между другото най-мъдрото нещо, което направих в този живот е, че смених училището на детето от днес за утре. Нямате си на идея каква промяна претърпя това дете.
Та толкова за децата и времето им в училище. Тези, които не искат да ходят, и без това няма да ходят, а тези, които се въртят и учат от родителите, трябва да имат колкото се може повече възможности за това.“
