Въпроси за инвестиционните проекти на общините, приети със Закона за държавния бюджет за 2024 година, енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради, интегрираните териториални инвестиции, както и финансовите корекции при проекти, финансирани от европейските програми, обсъдиха министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, заместник-министрите Ангелина Бонева и Веселина Терзийска, началникът на кабинета Николай Сайков и представители на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/. Това съобщиха от ресорното ведомство.
Споразуменията по Националната инвестиционна програма за общински проекти ще включват цялата стойност на проектите за тригодишния период на изпълнение, разясни заместник-министър Терзийска.
При финансирането на обект от различни източници е важно да бъдат разграничени дейностите или етапите, които ще бъдат финансирани от съответен източник, стана ясно още по време на разговорите.
Министър Цеков поясни, че при обекти на инженеринг ще се подписва споразумение, което ще разграничава два етапа на осъществяване на проектното предложение, като първият етап е проектирането. При него е предвидено да бъдат изплатени 50% от средствата, а останалата сума ще бъде изплащана при приключване на проектирането. Средствата за авторски и строителен надзор ще бъдат изплащани с едно авансово плащане. При готовност с разрешение за строеж ще се изплаща строителният аванс, който ще бъде в размер до 20%.
„Оценяваме високо, че държавата отделя сериозна сума за изключително важни за общините проекти“, каза заместник-председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Община Троян Донка Михайлова.
Във връзка с Етап I на процедурата за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд по Националния план за възстановяване и устойчивост министър Цеков подчерта, че МРРБ не е компетентната институция, която да каже дали има манипулации в енергийните сертификати. Проверката на всички 3068 сертификата от Агенцията за устойчиво енергийно развитие би отнела твърде дълго време, а срокът по НПВУ ще изтече.
„Необходимо е да се избере най-прагматичният подход спрямо ситуацията и очакванията на гражданите“, подчерта министърът.
„Социалната необходимост от енергийно обновяване не е работа единствено на МРРБ. Политиката за енергийна ефективност и нейното бъдеще е въпрос, повдигнат на политическо ниво“, информира Цеков.
Той припомни, че основният инструмент за финансиране на сгради – Националният декарбонизационен фонд, е към Министерството на енергетиката.
Андрей Цеков подчерта, че бъдещето на подобни програми за енергийно обновяване изисква солидарност във финансирането.
„Собствеността е и отговорност, и подобни инициативи изискват участие от страна на гражданите“, подчерта той.
Министърът допълни, че е важно да има инструмент, чрез който социално слабите да бъдат подпомогнати и да не бъде спирана инициативата на останалите собственици в дадена сграда.
Регионалният министър напомни, че средствата за саниране по Програма „Развитие на регионите“ са около 409 млн. лв., от които 196 млн. лв. са за областите, засегнати от декарбонизацията – Стара Загора, Перник и Кюстендил. 63 млн. лв. са за мерки за енергийна ефективност в десетте най-големи общини, а 150 млн. лв. – за всички останали.
