В момента Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове изслушва финансовия министър Асен Василев. В началото той разкри, че от ресорното министерство са представили доклад от 70 страници и при нужда от допълнително детайли, може да ги представят на комисията.
„Започвам по трите основни теми. Първата е свързана с Плана за възстановяване на устойчивост и второто плащане. Както знаете, бяха изпратени материалите по второто плащане. След което имаше вето на президента, което беше преодоляно чрез Закона за енергетиката. И в момента тече Процесът по оценка. Имаме забележки от Комисията по няколко законодателни акта. Като всички тези актове са дадени във вид, който беше съгласуван с Комисията и приет от нея. Но в процеса на приемането им от парламента между първо и второ чете не бяха направени промени, които противоречат на изискванията и ангажиментите, които сме поели или на съответните директиви“, коментира министър Василев.
Той даде за пример Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Според него това, че се е поставила 2-годишна давност противоречало директно на европейската директива и искането на Комисията да се приеме Закон, както е по директива, като отпадне това изискване за 2-годишна давност.
Министър Василев коментира и „Пътната карта“, която след много дискусии, е била приета в различен формат. По думите му последвали са разговори между Министерски съвет и всички заинтересовани страни, като в крайна сметка „Пътната карта“ е била подадена в приемлив формат.
„Законът за личния фалит, мисля, че беше подаден в срок някъде около септември. Просто не е останало парламентарно време да бъде приет. Така че това са … как да кажем – имахме над 60 законодателни мерки. Това, че някои – 3-4 от тях имат нужда от доработване и то поради промени, които са се случили в парламента поради една или друга причина. Не мисля, че е такъв драматизъм. Просто трябва сега в следващата седмица, 2-3, да си ги отработим тези неща в парламента. Подали сме съответните законодателни текстове и аз лично не виждам нищо драматично, което да попречи. Освен, ако разбира се няма парламентарна воля и това не се случи“, заяви още Василев.
Финансист номер едно у нас акцентира и върху плащанията: „Това, което сме предвидили като законодателна промяна е да можем да изпълним изисканията, които са свързани с реформи и законодателство за 3-4 плащане в рамките на тази година и съответно да подадем исканията към комисията. Няма нищо, което да ни спира. Първоначалният план беше 3-то плащане да е подадено към края на декември 2023 година, така че се движим с около 6 месеца закъснение от първоначалния план. Най-вече поради едната година служебни кабинети, които имахме и беше практически невъзможно на 2-ро плащане да се случат всички тези законодателни мерки. Освен законодателните мерки за 2-ро плащане има и няколко наредби основно на КЕВР, които трябва да бъдат завършени.“
В тази връзка Василев заяви, че е разговарял с председателя на КЕВР и е получил уверение, че всичките искания ще бъдат изпълнени.
Програмата за саниране се плаща от първото плащане, отбеляза още той. Според него шансът да останат пари от Националния план за възстановяване и устойчивост за саниране е много малък и трябва да се търсят други източници. Той призова енергийното министерство да помисли дали от програмата „RePowerEU“ няма да могат да се ползват средства за саниране.
По повод предстоящите плащания, министърът заяви, че едното условие, което не е изпълнено е Националната здравна стратегия, която трябва да бъде приета от парламента. Тя е предадена на Народното събрание.
„Знаете, че тя беше предадена в средата на миналата година. Тогава имаше желание от Комисията да се направят промени. Беше изтеглена, беше преработена и е подадена втори път от Министерството на здравеопазването. Като този път се надявам вече да няма драматични коментари по нея и парламентът да я приеме. Така или иначе, неприемането на тази стратегия забавя средства само в област на здравеопазване. Всички други програми работят и могат да се пускат средства към гражданите и към бизнеса“, изтъкна той.
Заседанието на Комисията продължава и в този час с въпроси към министъра, отправени от представители на парламентарните групи.
