За „малкия човек“, който гласува с надежда за промяна, разочарованието идва, когато вижда избраните от него представители да се карат и да се делят, оставяйки го без глас и с впечатлението, че неговите интереси остават на заден план. Дилемата между партийната лоялност и обслужването на котерийни интереси разкрива система, която служи повече на интересите на политическия елит, отколкото на обществото.
Да търсиш враг с партиен билет зад гърба на демокрацията
Разбира се, че в политиката има лоялност, разбира се, че често партиите са съвкупност от съмишленици. Прекалено обаче е в рамките на партията, всеки опит за изразяване на различно мнение от това на ръководството незабавно носи петно на позора за лицето, което се осмелило, макар и сдържано, да изрази своето несъгласие. Това е модел на партийно мислене, който бързо се възприема и от новите „чисти” партии на хоризонта. Дори тези млади ентусиасти да не тръгват в политиката с такива намерения, много бързо усвояват моделите, против които са се борили. Младите партии бързо прихващат от „опита“ на старите, превръщайки се в техни подобия, за да оцелеят на политическия небосклон.
В контекста на политическото разделение в България, ситуацията с изключените депутати от партия „Възраждане“ подчертава въпросите за дълбоките разногласия и проблемите, породени от строгата партийна дисциплина и сляпа лоялност. Предизвикателството стои в намирането на баланс между партийната лоялност и националните интереси, като се избягва обслужването на котерийни интереси в ущърб на общественото благо.
За партийните олигарси обаче горното не се възприема като предизвикателство, а рушенето на парламентаризма не е страшно, защото липсва идеалната кауза. Честите избори предлагат възможност за елиминиране на онези, които се осмеляват да защитават своите принципи. Така се утвърждава неприкосновеността на партийната власт, но местните листи остават често лишени от будни на местно ниво личности.
Така интелигентността и честността отстъпват пред послушанието и угодничеството. Необходимо е преосмисляне на политическата култура, при което общественото благо да бъде поставено над партийните интереси, но за да се случи това е нужно съзнание, което все още е в процес на събуждане.
Защото България трябва да е в ръцете на този, който ще се грижи за нея, а не на този, който е готов да я използва, раздели или продаде за користни цели!
На Възраждане малко по малко им лъсват схемите
а кои са тези, дето ще се грижат за България?!
колкото и често да има избори, в близките години няма как да имаме стабилно правителство, а само изродени коалиции
Припомнете си Приказка за стълбата на Смирненски и ще ви стане ясно…